Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 15 юли 2013 г.

Трябва да се сложи спирачката "мандатност" на директорското всевластие - за да спрат произволите

Една моя публикация - по случка, взета от реалния живот - разбуни духовете (в средите на учителите най-вече) и предизвика гореща дискусия по най-парещите проблеми на българското образование и училище. Аз сега-засега нямам възможност да обобщя тази дискусия и да й придам подходящ за публикуване вид, но ето, тази сутрин решавам да публикувам откъслек от нея, касаещ един много важен въпрос: този за крайно належащите промени в "системата", първият от които е въвеждането на мандатност на директорите на училища. Ето какво си казахме по този въпрос, предлагам само един най-изразителен по моя преценка откъс:

Ангел Грънчаров: Защо и родителите да не бъдат питани кой да е директорът?!

Евгения Иванова: С последното не съм съгласна! Родителите могат да бъдат манипулирани. Но в един педагогически колектив всички се познават. Ако оценката се прави по определени критерии и колективът сам избере кой да го ръководи, всеки, който иска да да е шеф, ще преосмисли поведението си. И ще се научи да контролира гнева си - това са техники, които трябва да е усвоил всеки управляващ преди да се кандидатира за определен пост. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: