Я, това да не е написано за Дърева? Да, сякаш точно за нея е написано... да, Дърева е нашата родна Жюстин Пюте; колко е радващо, че ний, българите, си имаме - и при това съвсем жив, а не измислен, не художествен! - персонаж, стоящ на нивото на великата френска литература:Жустин Пюте излиза на сцената - да поговорим за нея. Представете си една жлъчна мургава жена, съсухрена и усойница, с лош тен, лошо око, лош език, лоша чревна проводимост - и всичко това обвито в натрапчиво благочестие и съскаща благост. Образец на отчайваща добродетел, защото въплътена в такива черти, добродетелта е отвратителна за гледане, и при това тази добродетел, изглежда, се вдъхновяваше повече от някакъв дух за мъст и човеконенавистничество, отколкото от природна доброта. Размахваше екзалтирано молитвени броеници, ревностно редеше литании, но съща така бясно пръскаше клевети и сееше тайни паники. С една дума, скорпионът на Клошмерл, но скорпион, който се преструваше на божа кравичка. Въпросът за възрастта й не се поставяше, нито е бил поставян когато и да било. Можеше да й се дадат малко повече от четиридесет години, но никой не се интересуваше от това. Още от детство бе загубила всякакво физическо обаяние. Както нямаше възраст, също така нямаше и история тази Жустин Пюте. Родителите й бяха умрели и й бяха оставили хиляда и сто франка рента, и на двайсет и седем години тя беше почнала кариерата си на стара самотна мома, в дъното на Уличката на монасите, в сянката на църквата. Оттам бдеше ден и нощ над градеца, чиито безчестия и похождения разгласяваше в името на една добродетел, която клошмерлските мъже бяха старателно захвърлили настрана.
(Текстът заимствах от ТУК)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар