Gayane Minassian е написала във Фейсбук нещо, което е съвсем резонно, твърде важно и затова трябва да се осъзнае от всички; подкрепих я, а също и написах кратък коментар там по този повод; ето и двете тук, в блога, та да могат да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Gayane Minassian: Всички са се разприказвали, че трябвало смяна на модела. Аз пък казвам, че трябва не смяна, а ограмотяване за модела. Какъв е проблемът с правовата държава, разделението на властите и демократичните избори? Проблемът е, че досега са останали само на хартия! Те не са се компрометирали, те само са били използвани за парлама, докато играчите си играят. Защо? Защото за да функционират, са нужни две страни - власт и гражданство. У нас досега втората страна изцяло е липсвала - и първата си е разигравала безпрепятствено коня! Искам да разочаровам любителите на съвършените системи, като им кажа, че никаква система няма да им гарантира щастливо пасивно съществуване.
В този смисъл специално мисля и за българската интелигенция. Тя е голям длъжник на обществото, защото се е отдръпнала от него и живее във високомерно, самовлюбено омерзение от властта и простолюдието. Висшата й цел е да си осигури някакво изолирано, стерилно съществуване "вън от системата" - и това, смятам аз, е наследство от режима, при който тя се наложи да усвои изкуството да говори много без да казва нищо или най-малкото да го казва достатъчно неразбираемо, за да не си изгуби живота (защото десетки хиляди са избитите интелектуалци от червения режим). Това, което се надявам с тези протести, е интелигенцията да се приобщи към страната, в която живее; да поеме ролята си и да започне да си служи със словото така, както всяка прослойка си служи със своя инструмент, за да принася благо на ближните си - а именно по начин, който е полезен за хората.
Ангел Грънчаров: "Системата" у нас - системата на демокрацията - си остана само на хартия, тя не работеше; ний сме имали нещо, което само външно наподобява демокрацията, но не е било демокрация в истинския смисъл, именно действителна, функционираща, работеща демокрация. Щото за да работи демокрацията се иска именно демосът (народът) да се ползва от правата си, да държи на тях, да не се отказва от тях, да не се примирява със злоупотребите на управляващите, да участва във властта, да бъде тази власт, да я контролира и прочие. Това нещо го нямаше или ако го е имало го е имало в някакъв най-зачатъчен вид. Ето затова демокрацията у нас не работеше.
"Смяна на модела" или "смяна на системата" обаче не означава изобщо да се откажем от демокрацията и да тръгнем да изобретяваме топлата вода или велосипеда, а да направим нужното демокрацията ни да проработи, сиреч, като народ, да се възползваме в пълна мяра от възможностите, които демократичната система не просто ни дава, а и ни задължава да се възползваме от тях; тоест, ний, хората, гражданите, народът носим пълната отговорност за демокрацията си. Ний, гражданите, трябва всекидневно да упражняваме демокрацията по простата причина, че тъкмо ний сме тази наша демокрация, сме тази наша държава. Демокрацията ни не е нещо, съществуващо извън нас самите, тя съвпада изцяло с нас, гражданите, демосът, народът.
Ако искаме да имаме демокрация де, щото противоположността на демокрацията е тиранията и явно някои така разбират "смяната на системата", именно, разбират я като отказ от демокрацията и връщането към добре познатата ни от комунизма система на "твърдата ръка", когато един диктатор ни оправя по всички линии, а пък ний мълчим и се радваме на това колко хубаво ни оправя. Ако това се разбира под "смяна на системата", това нещо не е демокрация, то може да бъде бленувано само от най-неразвити и нямащи никакво понятие за себе си хора, сиреч, от същества с един най-презрян робски манталитет...
А що се отнася до ролята на интелигенцията в това овладяване на демокрацията от народа в противоположност на отчуждававането му от него, което наблюдавахме досега, тя се свежда, според мен, до следното: интелигенцията не е сила, противостояща на "безпаметния, прост, безпросветен народ", тя в някакъв смисъл е и тази сила, но не е само това, а интелигенцията има за своя мисия култивирането и разпространяването на това демократично съзнание и култура, тя е отговорна за превръщането му в действащо, действително и оживотворяващо живота на народа съзнание; идеите на демокрацията, на свободата, на достойния живот са идеи, които по някакъв начин са под ведомството на интелигенцията като активна духовна сила на нацията; интелигенцията е нещо като "разумът" на народната душа, оня слой от душевния живот на нацията, който има за цел да просветлява този последния; другояче, под ведомството на интелигенцията е духът на народа - в това се състоя нейната духовна мисия, мисията й на духовен лидер на нацията.
Народи, в които интелигенцията не си изпълнява мисията, са безпросветни народи, които могат да дегенерират до нивото на по животински начин съществуващи народи; ний сякаш бяхме на път да стигнем до едно такова положение и още сме застрашени от него; руската интелигенция, примерно, много по-добре изпълнява мисията си, докато нашата, за жалост, не е на нивото на своята така възвишена духовна и културна отговорност; то е защото у нас това, което разбираме под интелигенция все още съвпада предимно с тодоживковия "духовен елит" на нацията; тази по моя преценка е причината, а свежи сили в нея почти няма, а ако има, те не са така влиятелни...
Народи, в които интелигенцията не си изпълнява мисията, са безпросветни народи, които могат да дегенерират до нивото на по животински начин съществуващи народи; ний сякаш бяхме на път да стигнем до едно такова положение и още сме застрашени от него; руската интелигенция, примерно, много по-добре изпълнява мисията си, докато нашата, за жалост, не е на нивото на своята така възвишена духовна и културна отговорност; то е защото у нас това, което разбираме под интелигенция все още съвпада предимно с тодоживковия "духовен елит" на нацията; тази по моя преценка е причината, а свежи сили в нея почти няма, а ако има, те не са така влиятелни...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Най-същественият въпрос е обаче защо демокрацията в България (и други посткомунистически страни) е само фасадна и тук мен не ме задоволява близкия до ума отговор, че „демосът” не изпълнявал пълноценно ролята си. Това е едно прекалено формалистично обяснение. Наистина на формално ниво при демокрацията народът е отговорен за всичко, което става, защото той сам си излъчва и избира управниците. В действителност знаем, че влиянието на хората върху политиката и управниците дори в старите демокрации е твърде ограничено. Силно влияние върху политиката имат обаче концентрирани и организирани групи и кръгове, особено ако са и финансово добре обезпечени. Затова е безсмислено да се вини „демоса” като цяло и това се отнася с особена сила за посткомунистическите страни, в които промяната беше само козметична и които продължават да се контролират от комунистическата партия и тайните служби, като само създават ПРИВИДНОСТ НА ДЕМОКРАЦИЯ. Посткомунистическите страни не са се превърнали в конвенционални национални държави. Т все още са част от комунистическата система, която контролира 1/6 от земното кълбо.
Анатоли Голицин:
„Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функционални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”... Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.”
Колкото до особената роля на интелектуалците, на „интелигенцията”, това явно се дължи на руско влияние и е отглас от особената роля, която приписва на себе си още предреволюционната руска интелигенция, смятаща се за натоварена с особена историческа мисия. В англосаксонския свят например интелектуалците не играят никаква особена обществена роля и никой не им обръща никакво внимание.
Публикуване на коментар