На село съм. В Долна баня съм, тя е градче де, но от селски тип - и това й е най-хубавото! Чистота, природа, въздух, вода - всякаква, минерална, за къпане, за пиене, всякаква! - много слънце, светлина, блясък, всичко блещи от свежест и природна девственост! Тук няма заводи, тук всичко е само природа - за жалост, и хората са доста природни, но да не подхващам тази тема. То не е лошо човек да е природен, щото културността в някакъв смисъл е извратеност, тъй че съвсем не обиждам своите съграждани-съселяни. Та тук, в Долна баня, сиреч, в рая, си живуркам тия буреносни дни, в които в София революцията кипи...Е, не съм в София на протеста, ходих веднъж, но само веднъж, и причината е тази, че не съм добре със здравето: възстановявам се още от операция. Не съм с протестиращите тялом, но съм с тях духом - всеки ден, всяка вечер, всяка нощ! Ето, и тази сутрин, вместо да си гледам интереса и да си пиша философските текстове, първо в блога отразявам протеста - това показва, че мислите ми са с протестиращите, с тяхната борба и кауза. Вбесяват ме комунистите, дето увъртат като хиени и повтарят в несвяст: сега избори не може да се провеждат, оставката е безсмислена, избори може да направим, ама догодина, егати въжеиграчите, егати наглеците, егати мерзавците, за шибаната властчица са способни на какви ли не салтоморталета! Идиоти! Нямам думи да изразя отвращението си към тази червена напаст!
Ох, майната им, те ще си отидат в един прекрасен ден, това е без съмнение. Те са зараза, те са болест на българския обществен организъм - и оздравяването на обществото ни минава пред отстраняването на тази зараза, чрез превъзмогването на болестта. Те са патологични лъжци! Една дума неизвратена и нелъжлива комунистите - и техните мутанти - не могат да кажат. Щом някой почне да побеждава коменизма и комуноидността в себе си, той почва да се превръща в човек, почва да се очовечава. Комунизмът е болест и морална деградация. Най-пошъл материализъм е комунизмът - само мисли за власт, благинки, пари, облаги, ползи, интереси, за нищо чисто не може да мисли комунистът. Пълна опороченост на съзнанието е комунизмът. Толкоз. Това се прости неща, които обаче не се съзнават все още. Затова и ги пиша. Казвам ги с пределна откритост и честност. Точно както ги мисля ги казвам. Не мога да лъжа. Патологичен любител на истината съм...
Седейки си тук, в Долна баня, и наслаждавайки се на природните красоти - всичко в Долна баня е красиво, възхитително великолепно! - аз се старая и да не изоставям работите си, именно писане, четене, подготовката на списанието, имам предвид сп. ИДЕИ. Вчера получих хубава новина от Киев, от нашите партньори, украински философи, с които започнахме да издаваме международно многоезично приложение на сп. ИДЕИ: съобщиха ми, че е готов плаката-обява за международна научна конференция, посветена на годишнина от рождението на Сьорен Киркегор - сред организационния комитет фигурира и моя милост, и Центъра за развитие на личността HUMANUS, а пък списание ИДЕИ идеи е посочено сред печатните издания, които са оторозирани да публикуват материалите на конференцията. Тия дни ще публикувам тази обява за конференцията и в блога, тя ще излезе и в новия брой на ИДЕИ, който ще излезе от печат до средата на август. Ето по тия въпроси работя най-усилено, за жалост, много ми е малко времето за истински същественото, именно работата по моите си философски текстове. По много причини нямам потребното за това спокойствие, виждате, че съм принуден да се занимавам с много други неща, а пък това, което ми е най-присърце, да го отлагам и отлагам за едно по-добро, по-спокойно бъдеще. То това бъдеще едва ли ще дойде де, така че проблемът си е в мен самия, това го разбирам превъзходно.
Много дини съм се захванал да нося под една мишница - е, там е причината. Пръснал съм се в много области: научна, писателска, преподавателска, издателска, "блогърска", да, аз ръководя цяла една "медийна империя", включваща какво ли не, вестник, списание, "телевизия", всичко, каквото се сетите. И се вижда, че изнемогвам, много работа лежи на плещите ми. От някои неща трябва да се откажа, нещичко трябва да пожертвам. Или, ако не го сторя, себе си да пожертвам, грохвайки съвсем. Здравословно грохвайки.
Ето, пропуснах да кажа, че имам и друг един дерт: съдебните процеси, в които съм и обвиняем, и подсъдим, два са тия съдебни процеса, заради които не ме оставят на мира дори и сега, в дълбокото лято. Аз съм в Долна баня да си почина малко, а от Пловдив получавам съобщение, че ме търсят пак съдебните пристави - които си счупиха краката да ме канят на делата в съда. Съди ме една образователна шефка за "крайно обидни и неправилни мисли", които тя била открила в моя философска книга, именно книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"), тя продължава да си иска своето парично обезщетение, и настоява съдът да й го даде, то, по нейните думи, не й трябвало на самата нея, тя щяла да даде получените от мен пари на... бедните! Да, иска да вземе пари от мен, "богатия" - и болния! - за да даде на... бедните! Нямам думи да квалифицирам този морал... но както и да е. Всеки сам си мъкне морала - и от него си и страда...
А другият съдебен процес заведох аз самият, съдя своята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която ми наложи едно крайно несправедливо дисциплинарно наказание, е, аз настоявам съдът да го отмени. Това дело вече върви, даден му беше ход, после писах писмени обяснения до съда, сега да видим докъде ще се стигне. Приставът ме търсел, аз не мога сега, бидейки в болнични, да стоя постоянно на разпореждане на съда, наложи се да почина малко, ще ми се наложи да се връщам в Пловдив, което и показва, че и почивката ми беше съсипана: сиреч, терорът продължава. Ни миг спокойствие това лято не ми дадоха толкова старателните администраторки, които, както сами се хвалят, са безпощадни - и никому не прощават. Щом не им рипа по свирката, ще го тормозят докато рухне. Това му казват "модерна мениджърска стратегия". Да, супермодерна е тази мениджърска стратегия. Само дето има един дефект: прилича, наподобява на най-обикновения сталинизъм. Както и да е...
Още много имам да пиша в дневничето си, ала ми се налага да спирам. Слушам, че по телевизора почнаха дебати в Парламента. Край, развалиха ми деня. Ще трябва да послушам какво си приказват наште "лидери". Дмитрич сега се упражнява в краснословие, тоя подъл мишок. Егати лъжливия мушморок! Спирам писането. Отивам да псувам пред телевизора. И аз съм гражданин и протестирам както правят повечето българи: псуват пред телевизора. И това е протест. Специфичен, но все пак...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар