1. “Христофор Колумб е бил първият комунист – той не е знаел къде отива, не е знаел къде е бил… и е направил всичко това за сметка на данъкоплатците.”
2. “Ленин беше изпратен в Русия от германците по същия начин, по който можеш да изпратиш стъкленица с култура от тиф или холера, за да бъде изсипана във водохранилището на голям град и това проработи с удивителна точност.” (из реч, произнесена в Камарата на общините, 5 ноември 1919 г.)
3. “Ето една държава, чиито поданици са толкова щастливи, че се налага да им забраняват да напускат границите й под страх от най-сурови наказания; чиито дипломати и агенти, когато отиват на чуждестранни мисии, често трябва да оставят съпругите и децата си у дома, за да се осигури евентуалното им завръщане.” (Чърчил за Русия, 1919 г.)
4. ”В Русия един човек бива наречен реакционер, ако не е съгласен собствеността му да бъде открадната и жена му и децата му убити.” (1919 г.)
5. “Никой като мен не ненавижда болшевизма и революционното насилие, което го предхожда … Но омразата ми към болшевизма и болшевиките не се дължи на глупавата им икономическа система или нелепата им доктрина за невъзможно равенство. Тя идва от кървавия и опустошителен тероризъм, който практикуват във всяка страна, която са опустошили, и единствено чрез който тяхното престъпно управление може да бъде поддържано … Режимите, които са взели властта с насилие и узурпация, често прибягват до тероризъм в отчаяните си усилия да задържат онова, което са откраднали.” (Реч в Камарата на общините, 08.07.1920 г.)
6. “Че печалбата е порок е идея на комунистите, а аз смятам, че истинският порок е да трупаш загуби.”
7. “Комунистът е като крокодил – когато си отвори устата, не можеш да кажеш дали се усмихва или се кани да те изяде.”
8. “Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на комунизма е равното поделяне на нищетата.”
9. “Комунизмът е като сън. Рано или късно се събуждаш и се връщаш към реалността.”
10. “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.”
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар