Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:
- Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще ти изпълня едно твое желание.
Човекът спрял мотора си, замислил се и казал:
- Издигни мост до Хавай - та да мога да карам дотам всеки път когато поискам.
Господ му отговорил:
- Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество.
Човекът с Харлито помислил помислил повечко и накрая казал:
- Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива?
И Господ му отвърнал: Две или четири платна искаш на тоя мост?
Напомни ни този чудесен анекдот: Борян Петров

6 коментара:
Това е поуката от "историята" на Анг. Грънчаров с неговата директорка. :-)
Venelin Iliev
Душа, както знаете, не съществува.
Тотю.
Наша милост пък това не го знаеше - и не може да си го представи? Как така да няма душа, чувате ли се какво приказвате?! :-) Ваша милост явно изобщо не мисли какво приказва - и пише...
Е, добре, може да е просто въпрос на терминологично недоразумение. Ако наричаме мозъчната химио-електрическа дейност душа, добре. Имаме душа.
Тотю
Ха-ха, много смешно. Ако по този начин се опитваш да се пъчиш със сексизма си, не си забавен.
Това е шега, бе, таваришч, никой с нищо не се пъчи, тъпоумнико...
Публикуване на коментар