Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 17 август 2013 г.

Изглежда ми е отредено да бъда "зъл вестител" на най-неприятните, ала за сметка на това така важни за живота ни истини



Тази сутрин ми се наложи да вляза в блога на Центъра за развитие на личността HUMANUS и забелязах, че към статията под заглавие Малко психология или отговор на въпроса: “Защо приятелството между учител и ученик е съвсем забранено?” има интересен коментар; понеже темата, разглеждана в тази статия, е важна, ми се струва, че не е излишно тя да бъде напомнена (припомнена) отново, за което пък ми дава повод този коментар; ето коментара, който провокира статията да бъде прочетена от ония, които тогава не са успели да я прочетат (или - дочетат!):

Много добре написана и аргументирана статия. Споделям казаното от Вас и мисля, че ще е добре по-голяма част от хората да го прочетат. Не е задължително да се съгласявате, а просто да се замислите.

Всеки от нас има различна гледна точка и това е в реда на нещата. Едно ни допада друго не, важното тук е дали след нещо, което прочетете, то ще остане във вас самите. Мисълта може да е услужлива или не, от нас зависи как бихме искали да я ползваме.

Обогатяването на личността може да стане по различни начини. Затова не си слагайте ограничения. Позволете си да се учите ежедневно: от всяко едно нещо, което четете - или ви се случва. Благодаря за статията! :-)

Написа: Petya Chakarova

Ето една друга моя статия от този род, която в някакъв смисъл допълва горната: Размишление за това как се става мислещ и – на тази основа – свободен човек. Скоро ваканцията свършва и все по-често се улавям, че размишлявам за това, което ми предстои тази есен в училището.

Тия дни ще гледам да понапиша някои неща, касаещи училищния живот, които отдавна искам да споделя, понеже смятам, че все някой трябва да ги изрече - или пък напише. Какво да правя, изглежда моята прокоба е често аз да бъда този "зъл вестител" на най-неприятните, ала за сметка на това толкова важни за живота ни истини...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: