Рационалното (разумът, умът, съзнанието) е нещо като нищожно островче в огромния океан на безсъзнателното, на ирационалното

Ето по-долу продължението на започнатото тук - За вярата и за разума - встъпителни думи - разсъждение:

V. D. каза: Знам, че силата ти е в думите, но вярата (в господ - или извънземен разум) е отделно от вярата в постулати и др. подобни наслоявания. За мен вярата в успеха, да направиш нещо, което другите не са успели, е двигателя на напредъка. А най-проспериращите са и много разумни... Нали животните нямат разум и от там и вяра, но пък интуиция...

Ангел Грънчаров каза: В "извънземен разум" не може да се вярва, както и в самия разум не може да се вярва (земен или извънземен), това са глупости; "вярата в извънземните" е извратена, патологична форма на хипостазирано, деформирано, фантасмагорно "знание". Но това е отделна тема.

Хванал сте се на тъпия "аргумент" на Добрито: животните нямали били разум, затова и нямали били вяра! Какво имат и какво нямат животните ние не знаем, щото никога няма да имаме шанса да бъдем в тяхната ситуация; но съвсем не бива да подценяваме животните. Впрочем, който се опитва да говори от името на животните, щото, предполагам, ги чувства твърде близки, дотам, че те все едно са го оторизирали да говори от тяхно име, дали пък няма някаква прекомерна онтологична близост с тях?!

V. D. каза: ОК, беше ми приятно, лек ден и все още вярвам, че когато си в гр. Варна ще се обадиш да се видим...

Ангел Грънчаров каза: Ние, човеците, нека първом себе си да разберем, а пък след това нека да умуваме от името на животните. Животните са в много отношения по-уравновесени същества, бидейки изцяло природни същества, докато ние, хората, сме "природно-културни същества", сиреч, в някакъв смисъл сами правим себе си. Но разумът като съставка на човешкия дух съвсем не бива да се раздува, превъзнася и хипостазира, той не е всичко, с което разполагаме. Той е просто една душевна сила - сред останалите. Да опитваме да докажем, че вярата е възникнала на базата на разума е доста глупава работа, особено ако пък се прави по добрибожиловския начин: животните, видите ли, не били имали разум, затова и били нямали вяра, дрън-дрън-ярина!

Рационалното (разумът, умът, съзнанието) е нещо като нищожно островче в огромния океан на безсъзнателното, на ирационалното - и на нечовешкото (свръхчовешкото), ако приемем, че за нас, човеците, разумността е качество, с което можем да се гордеем. Да се каже, че разумното е породило неразумното е крайно тъпа грешка, базираща се на пълна невъзможност: все пак не частта поражда цялото, а цялото - частта. Разумът е нещо като "тумор", израстък върху "тялото" на безсъзнателното, подобно на това както мозъкът в някакъв смисъл е противоестествен израстък върху тялото на човека. Нарочно представям нещата в крайно екстремна форма, за да провокирам мисълта. Щото немислещите и крайно повърхностно мислещите хора като тоя Добри са доста добри съблазнители на склонните към немислене хора, които винаги са мнозинство. Подобно на това както ирационалното (вярата) обаче може да е свръхрационално, т.е. да съдържа в себе си разум, кардинално превъзхождащ нашия, човешкия разум, така и не бива да се осланяме на превъзнасянето на разума - и то в името на потвърждаването на собствената си склонност към немислене!

Не се плашете, че Ви пиша толкова много, не е толкова страшно; Вие сякаш се уплашихте и тръгнахте да бягате! :-) Лек ден!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo