Не зная дали сте го забелязали, но представителите на значително по-голямата част (мнозинството) от човечеството умеят да плямпотят, да дрънкат общо взето какви ли не нелепици, празнословия, дървени философщини, предразсъдъчни скудоумия и прочие, ала не умеят да пишат, сиреч, не умеят да мислят, щото за да можеш да пишеш се иска да можеш да мислиш. Нямам предвид това писане във Фейсбук, дето се драскотят някакви реплики и нечленоразделни възклицания, а същинското, истинското писане, дето се осмеляваш да издигнеш някаква теза и правиш нужното за да я защитиш с аргументи, по възможност най-силни, а не с... ината си.
Та, за щастие, истинска рядкост сред нас са пишещите, т.е. мислещите хора, щото представяте ли си какво стълпотворение от мисли и идеи щеше да настъпи ако всички умееха да пишат - нямаше да можем да ги прочетем никога?! А сега можем, ала пак не четем, а не четем, щото всичко си знаем, и то "по начало", "по принцип" - и затова изобщо и съвсем не ни вълнува как и какво мислят пишещите, именно мислещите.
"Знаещите" пък, имам предвид "всичко знаещите си" са социално-психологическата база на немислещите, те са нещо като "пролетариата", а пък негов авангард са миропомазаните немислещи, псевдо-интелигентната напаст, дето се мотае из телевизиите и вестниците - те минават за "ентелектуалци", биват възприемани като нашия, опази Боже, "духовно-културен елит".
А сред непишещите има една много ценна категория хора, които умеят да оценяват истински мислещите пишещи, четат ги с настървение и им се възхищават, е, увличат се и по миропомазани немислещи, което означава, че те самите са мислещи, ала нямат таланта да пишат, да се изразяват писмено; сами имат мисли, неизразени, които обаче по някакво Божествено чудо на вдъхновението биват изразявани досущ същите именно от талантите в писането; и като четат, ги разпознават, което именно и поражда необикновеното им вълнение, щото сякаш четат своите си мисли, написани от друг, съвършено непознат човек; (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар