Вчера проведох и публикувах Срещу политическото гешефтарство: начало на дискусия с г-н Александър Йорданов; снощи към полунощ дискусията ни с него продължи, на моменти стана доста разгорещена. Бившият "велик депутат" и помазаник на демокрацията ни сякаш загуби равновесие, почна да се заяжда злобно, нахвърли се, както подобава за нашенските условия, върху моята личност, бил съм какъв ли не, оплю ме по типичния комунистическо-балкански маниер. Ето продължението на тази дискусия (ако може да се нарече така), която обаче все пак показва какво представляват и колко струват нашите най-първи политически мъже, особено ония от тях, които са се окепазили и оцапали с недостойни действия в миналото колкото искаш, ала сега обаче, сякаш нищо не е станало, продължават да се навират в политиката, гдето явно е келепира; и дори се мъчат да се представят за нещо като "морални ментори"; ето, съдете сами колко струва тая напаст: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Прочетох около 25-30% от този колегиален диалог. Призовавам всеки, който държи на здравия си разум, да не повтаря тази моя грешка.
Лъже другарят Колю, всичкото е прочел, той е заинтересован служебно всичко да чете, щото ако не чете, как ще си напише след това доклада до службите какво се случва в моя блог, на който той е назначен за главен наблюдаващ?! :-) Тъй че не го слушайте, той, като комунист, лъже без да се усеща даже... по навик, по втората си природа даже :-)
Александър Йорданов винаги е успявал да се нагоди (наведе) към политическата конюнктура. Нали знаете поговорката: "Като литнеш с бръмбара няма начин да не кацнеш на л*йното." Та и ние 1989г. тръгнахме с такива лидери да правим демокрация. И докъде стигнахме? До Боко, Ста(ли)нишев и Доган(Местан).
Ангеле,
Остави го Бачото, това му е хлебеца.
Публикуване на коментар