Мое разсъждение на едно място по повод на гладната стачка на учителка по философия от Търново, която е предприела отчаяната си инициатива понеже било много трудно да бъде изгонен един директор на училище, който вече здравата е "сгазил в лука", сиреч, позволил си е разни там беззакония, произволи, репресии над инакомислещи, своеволия, волунтаризми и прочие; та ето какво написах по този въпрос на съответното място, където той се обсъждаше:
Ако има гражданско и демократично съзнание сред учителите в едно училище, самозабравилият се директор, първо, няма да посмее да върши никакви своеволия и мерзостчици. Ала понеже няма такова съзнание, директорите си правят каквото им скимне. Та излиза, че ако сред учителите се появи такова гражданско съзнание, няма нищо по-лесно от това директор, който е, така да се каже, вече е "сгазил в лука", да си отиде; но ако такова гражданско и демократично съзнание сред мнозинството от учителите няма, тогава директорският авторитаризъм ще си цъфти необезпокояван - и тогава наистина е трудно да бъде изгонен такъв самозванец.
Така стоят работите, близко до ума е че е така. Сиреч, оказва се, ние самите (учителите, пък и учениците, да не говорим за родителите!) понеже сме с погрешно, с невярно съзнание, сме виновни и отговорни за това, което се случва в училищната общност, нали така излиза, кажете какво мислите и вие, на мен лично много ми е интересно това...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Явно е сбъркан моделът на управление. Още във Възраждането Главният учител (т.е. днешният Директор) е бил изпълнител на решенията на училищното настоятелство. Училището не е нито на Министерството, нито на директорът му. То получава пари от данъкоплатците - т.е. от нас. Неговото ръководство следва да се осъществява от Училищният съвет, в който влизат Родителският комитет, представители на учителите и на учениците и, естествено, директорът. Квотите трябва да бъдат разпределени така, че никой да няма абсолютното мнозинство и решенията да се взимат с постигане на съгласие между поне 2/3 от членовете му. Директорът трябва да изпълнява коректно взетите решения. Ако ли не - се освобождава с решение на Съвета.
Гражданинът Парпулов
Много вярно разсъждавате, г-н Парпулов, така е било, така трябва да бъде и сега. Срамота е, че по времето на т.н. "турско робство" сме имали по-голяма свобода и демокрация отколкото имаме сега! :-) Да, през Възраждането сме имали в тази сфера, в училищното дело, по-голяма свобода, отколкото сега. Факт. Такава е историческата истина. Това обаче е страшно. Дегенерацията ни като общество е страшна. Моделът на управление на образованието е изцяло сбъркан. Вие написахте как следва да бъде всичко и сега. Изцяло споделям разбирането Ви.
Публикуване на коментар