Вчера, сякаш съм непослушен ученик, бях изгонен от страницата УЧИТЕЛИ на Фейсбук. Не ми бяха дадени никакви обяснения, просто щрак - и ме изгониха! Много "демократично" и "колегиално", няма що! Всичко стана след един разгорещен разговор, нещо като дискусия, началото на която вече публикувах ето тук: Начало на разговор за едно от най-коварните предписания на административно-директивната образователна система. Запазих копие от продължилия по-нататък разговор, щото в един момент някои от участниците в него почнаха да призовават към цензура, към триене на части от него, а пък някои по-старателни и нравоучителни г-да учители, вероятно поради срам, дори се самоподложиха на самоцензура! :-)
Както и да е, в този разговор излагацията е пълна, но пък точно затова той е ценен: за да можете да си дадете донякъде сметка за това какви нрави царят и в т.н. "учителско съсловие". Истината винаги е за предпочитане, колкото и да е горчива тя; предпочитам я пред сладичките и пред захаросаните илюзии и самозаблуди че сме едва ли не перфектни. Не, и учителите са българи, и този наш гибелен манталитет е доста разпространен и сред тях. Разбира се, сред тях има и стойностни хора. Нормално е. Но има и какви ли не, има и хора подли, мерзавци и т.н.; сами ще видите и ще се убедите, ако имате нерви да прочетете този разговор. Прочее, един любопитен детайл: инициаторът за моето изхвърляне от групата УЧИТЕЛИ, по една чиста случайност (!), нищо чудно да излезе, че е състудент на... моята администраторка, с която, както знаете, имам доста сложни отношения, стигнали даже до съда. Това е. Публикувам разговора, като участниците в него ще бъдат представени с инициали, понеже не съм искал съгласието им за тази публикация, а пък тези, от които поисках съгласие, разбира се, отказаха да го дадат. А иначе чудесен документ на времето е този разговор, затова си давам труда да го публикувам и съхраня. Такива шедьоври не бива да се погубват мърцина. Та животът е борба на старото с новото, е, аз продължавам да атакувам старото по всички линии. Ето, четете, наслаждавайте се: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Дано успееш с тая директорка, но нямаш подкрепа, кой ще те подкрепи, тия там ги е страх...
Ти създаде една ситуация на безизходно положение, сякаш искаш да опиташ има ли Сейтън зъби, да има, и то големи...
Сега Господ да ти е на помощ и не знам какво става при вас, това не е западна страна и ситуациите ви са хем уникални, хем болни, хем смешно-жалки, нормален човек не виждам как може да живее в БГ изобщо и да ходи на работа, при вас работата не се цени, а само някакви клюки, очерняне и омраза, като че сте в детска градина на уродчета...
АIG, много съм объркан, не знам какво да ти пожелая, уникално е – на времето западняците казваха “Социалистическите страни са уникални” (разбирай: уроди) и ги разглеждаха с нескриван научен интерес...
Успех все пак - така както ти го разбираш. Аз съм с теб и те подкрепям, но как ще я караш там немам и идея дори...
А. от Америка
Благодаря за пожеланието! Действително, само на Божията помощ се уповавам - но и това съвсем не е малко де, нали така все пак? :-)
С поздрав: Ангел Грънчаров
Публикуване на коментар