По една от публикациите ми днес - виж Главната причина за необезпокоявания цъфтеж на директорския авторитализъм и волунтаризъм из нашите училища - се получи много хубав коментар от г-н Парпулов, бивш помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив, дългогодишен учител в това училище и инженер по образование (той също така написа и публикува една чудесна книга за Атонските манастири). Искам, понеже написаното от него е много важно, да му отделя специално внимание, публикувайки го в отделен постинг; ето какво той каза, а по-долу можете да прочетете и моя коментър във връзка с това:Явно е сбъркан моделът на управление. Още във Възраждането Главният учител (т.е. днешният Директор) е бил изпълнител на решенията на училищното настоятелство. Училището не е нито на Министерството, нито на директорът му. То получава пари от данъкоплатците - т.е. от нас. Неговото ръководство следва да се осъществява от Училищният съвет, в който влизат Родителският комитет, представители на учителите и на учениците и, естествено, директорът. Квотите трябва да бъдат разпределени така, че никой да няма абсолютното мнозинство и решенията да се взимат с постигане на съгласие между поне 2/3 от членовете му. Директорът трябва да изпълнява коректно взетите решения. Ако ли не - се освобождава с решение на Съвета.
Гражданинът Парпулов
Ангел Грънчаров каза: Много вярно разсъждавате, г-н Парпулов, така е било, така трябва да бъде и сега. Срамота е, че по времето на т.н. "турско робство" сме имали по-голяма свобода и демокрация в сферата на образованието, пък и не само - отколкото имаме сега! :-)
Да, през Възраждането сме имали в тази сфера, в училищното дело, по-голяма свобода, отколкото сега. Факт. Такава е историческата истина. Това обаче е страшно. Дегенерацията ни като общество е страшна. Моделът на управление на образованието е изцяло сбъркан. Вие написахте как следва да бъде всичко и сега. Изцяло споделям разбирането Ви.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар