Грозно е да се мълчи за онова, за което трябва да се говори. Мълчанието е блато.
Мария Николова, учителка
А аз бих добавил и това: говоренето, гласното заявяване на мислите, наред с писането им, е израз на свобода, е свобода, а пък мълчанието е несвобода. Да бъдем свободни означава да разговаряме свободно и без притеснения за всичко, което ни вълнува. Противното, именно мълчанието, е нечовешко. Даже животните не мълчат, та ние, хората, човеците ли ще мълчим?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар