сряда, 11 септември 2013 г.

Благодатният път на България е да върви с Европа и Америка, а не с руската имперска евроазиатщина



Пак получих писмо от моя американски събеседник (българин, живеещ в САЩ), което, по моя преценка, заслужава да бъде публикувано в блога, понеже този човек (с когото, прочее, много пъти съм се счепквал) ми задава този път въпрос, който е твърде важен и труден, ала от който не мога да избягам; той ми предлага да отговоря, ако се налага, само нему, но аз нямам особени тайни в туй отношение и държа да отговоря публично, понеже и на много други хора в главите може да се въртят подобни въпроси към мен. Та ето какво ми пише този човек, ето какво ме пита - и ето как аз му отговорих: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

5 коментара:

Анонимен каза...

Това е интересна, голяма и сложна тема и наистина изисква пространен отговор, затова от моя страна само някои бегли размисли.

Не мисля, че в 21-и век е много редно да се мисли в остарелите категории на «фили» и «фоби», но ако все пак приемем тези понятия, можем да кажем, че в Европа има и други не по-малко и дори по-русофилски страни от България. Най-силна е русофилията в Сърбия и Черна гора, топли чувства към Русия има и в Чехия, Словакия, Гърция, Италия и др. Прага например е наводнена от руснаци, Черна гора и Сърбия пък са напълно изкупени от руснаците и т.н.

За българите като цяло можем да кажем обаче, че в своето мнозинство те даже не са толкова русофили, а имат по-скоро едно безразлично отношение към Русия, понякога съчетано даже с малко съжаление за участта на руския народ, които исторически е бил по-подтиснат дори от българите. На това обръща внимание например писателят Георги Марков. Между другото самата Русия на Балканите винаги е фаворизирала Сърбия за сметка на България. Комунистите впрочем, както правилно отбелязва Ангел Грънчаров, всъщност обичат не толкова Русия, а комунистическия СССР.

«Русофилията» и «русофобията» обаче не са паднали от небето, а имат своите исторически и културни корени. Така например поради исторически причини е безсмислено да се очаква от мнозинството поляци да «обичат» руснаците, както е невъзможно българите в своето мнозинство да обикнат турците. Да не забравяме обаче, че българите иначе не са народ, за който е характерни някаква изразена омраза към който и да било друг народ, дори към вековния поробител – турците.

«Русофобията» обаче е проблематична и поради една друга причина – не е редно по презумпция да се мрази всичко руско, защото макар че Русия открай време е имала една отвратителна политика и обществен строй, тя същевременно е страна с велики културни и научни постижения, които не могат да бъдат отречени и игнорирани. Светът не е черно-бял, нещата не са еднозначни и не може току-така да бъдат напъхани в някакви елементарна схема.

Колкото до Америка, тя несъмнено също има своите грехове и дори престъпления, защото няма идеални хора, общества и държави. Можем да я критикуваме за много неща, защото от европейска гледна точка много нейни черти са странни и неприемливи, но като цяло тя въпреки всичко е най-великата демокрация в историята досега.

За съжаление обаче зложелателите и критиците на Америка са прави в много отношения – тя е една залязваща сила. Американската икономика и финанси наистина са пред фалит. Вярно е също, че в някакъв смисъл Америка «ограбва» останалия свят, защото с долара държи световната резервна валута, което й позволява да печата почти неограничено пари и така да живее далече над възможностите си. В този смисъл Америка е една (все още) прикрита голяма Гърция. На хартия тя е все още първата сила на света, но отслабването във всички области е забележимо и това се признава и от водещи американски политици като Richard Haas например. Впрочем твърде показателна за нейната слабост и външнополитическа изолация е неубедителната роля и позиция на Америка в сирийския конфликт в момента.

Всички тези отрицателни процеси в американската икономика и общество съзнателно се стимулират и използват от нейните врагове начело с Русия и Китай, поради което съдбата на Съединените щати за съжаление изглежда предрешена и е възможно те да не доживеят до 2020 година.

Анонимен каза...

Да добавя и това: би било много наивно да смятаме, че ЕС и Америка са свободни от русофилия или по-точно от „комунистофилия”. Голямата сила на Русия са най-вече нейните тайни служби, които за разлика от западните не са просто информационни служби, а активно се намесват в политиката в чужбина, като манипулират политическите, обществени и икономически процеси в степен, немислима и невъзможна за западните служби. Само 15% от ресурсите на КГБ служат на класическа разузнавателна дейност, останалите 85% са насочени именно към подкопаване и превземане на Запада.

В резултат на това можем да кажем, че ЕС днес въпреки всички привидности не е много повече от един придатък на Русия, респ. ОНД, респ. Евразия, но за съжаление Америка също е тотално инфилтрирана от комунистите. Във висшия политически establishment до най-високо ниво (повтарям: най-високо, мислете какво означава това точно) е пълно с „русофили” и московски агенти. Според някои оценки например Москва контролира около 100 депутати в Американския конгрес! Прочуете внимателно и биографиите на съветниците по национална сигурност на американските президенти от Никсън насам, на някои шефове на ЦРУ, на някои шефове на Федералния резерв и на самите американски президенти специално от Демократическата партия и ще се натъкнете на много странни факти и обстоятелства. Само загатвам, оставяйки място за собствени проучвания. Така че спасение от русофилите и комунистите за съжаление няма НИКЪДЕ, включително няма и в Америка. Един консервативен американски анализатор вещае например превземането на Америка в скоро време по мирен и/или военен път от комунистите със следните аргументи:

„Възможно ли е това?

Да отговорим на въпроса с въпрос: хората наистина ли смятат, че враговете на Америка ще я оставят на мира завинаги, че няма план за поставяне на Америка на колене? И че те просто ще ни ударят и след това ще ни оставят да се възстановим?

Логиката на враждата води до логиката на удара, която води до логиката на окупацията, завоюването, поробването и/или геноцид. Да си спомним какво направи Рим на Картаген.

Представата, че САЩ са прекалено големи, за да бъдат завладени, е представа, базирана на размер. Вражеската коалиция е има много по-голяма база от население и ресурси от САЩ, по-безмилостно ръководство, по-добро разузнаване, добра заблуда в действие и готови оръжия за масово поразяване. Няма нищо невъзможно в тази операция логистично или в някакъв друг смисъл. Ние вече се намираме в подготвителната фаза на “сивия терор”.

Ето защо такава атака е осъществима.

Аз очаквам САЩ да бъдат грозно изненадани по отношение на националната сигурност. Направил съм няколко предположения и нахвърлял сценарии за тази възможна изненада...Понякога греша в детайли или факти, но основните ми аргументи никога не са били опровергавани.”

Анонимен каза...



"останалите 85% са насочени именно към подкопаване и превземане на Запада."
И защо, г-н Хлопаща дъска, ще иска да подкопава и да превзема Запада - тъй нареченото "Активно 85%-тно КГБ"?!
Нещо не ми е ясно, бедна ми е информацията!
Защо?!?
Нали е ясно и за най-тъпата руска глава, камо ли за тази на Владимир Путин, че Западът умее да твори живот -
много по-напредничав и върхов от върховия руски.
Защо тогава да го подкопава, разрушава и защо да го събаря неговия върхов живот на Запада, когато може чисто
и просто да си му краде интелекта, да го копира и така да го използва и да го прилага, без да трябва, да го премахва
, да го унищожава, или да го превзема...
Кой и как, след което, би и ще му осигурява умнотиите в живота - да се запитаме... и не ли, напълно логично!
Що за приемания от твоята, без извинение и наистина хлопаща личност - на тези от средата на миналия век за
верни, за истинни, и за основателни...
Продължавам да ти се и чудя...Ма и то ми чудене е мрачно и томно, смрачаващо ми разсъдъка, за разлика от
радостта и светлите моменти от допира на съзнанието ми с чистата и с ИСТИНСКАТА ИСТИНА на Румен Бърцов -
лека му пръст и светла му памет в този блог!
По величайшото и висшото повеляване на неговия собственик, стопанин и писател, какво мога повече да кажа...
Прав си е човекът.

13.09.2013г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Трашов, Бърцов починал ли е? От Вас чувам такова нещо. Кажете, моля Ви, истината...

Анонимен каза...


Не, не съм, нито чул, нито видял, нито узнал за физическа смърт на Румен Бърцов.
Успокойте се г-н Ангел Грънчаров.
И ме извинете, ако може за това,
че под влиянието смъртта на моята съпруга, на 22-ри юли т.г. (какво ли значение има за Вас, или за читателите
Ви, освен - вероятно спамово за някои от тях, това дълбоко лично мое, изключително тъжно, трагично, отчаяно,
безкрайно светло и самотно изживяване...!)
съм употребил тези силнички думи в коментара си, при сравнение на духовното излъчване от редовете на т.н.
г-н Хлопаща дъска и на Румен Бърцов.
И по-точно на тяхното отражение в моите умствени, душевни, емоционални и безкрайните, и безграничните ми
верски възпрятия, разбирания, чувствания и вярванния...
За да изразя така и огорчението си от липсващата ми светлина на редовете от човека и от мъдреца
Румен Бърцов.
За която липса не мога и не виня, нито него, нито и Вас г-н Грънчаров.Просто - липса.Като вид смърт....
А, иначе аз вярвам, че той е жив и се бори с живота, както всинца ни, но, че и - осенен от някаквата си специфична
орисия, той животът му на Румен Бърцов - вечна му памет и лека му пръст в ТОЗИ прекрасен блог ! - продължава,
като светъл лъч в обкръжението на дълбоко заспалия в мрачните си, тъмни и ретроградни комунистически
измерения дух на град Криводол, на непроменения все още адрес: ул. 25-ти конгрес на кпсс, № 13..., заедно със
своето паяче, с пчелите, с щурците и с останалите си ИСТИНСКИ И ИСТИННИ живинки...

14.09.2013г. Владимир Петков-Трашов