Моето писмо до Р.Кънев с молба за юридическа помощ около наближаващия съдебен процес срещу свободата на словото в Пловдив

Здравейте, уважаеми г-н Кънев,

Извинявам се, че си позволявам да Ви занимавам, зная, че само аз Ви липсвам на главата в тия тежки в политическо отношение дни, които страната преживява. Но въпреки всичко дръзвам да Ви занимая с един случай. Той е "личен", но в него прозира една по-значима същностна страна. Ето линк, където можете да се информирате за какво става дума:

Политически мотивиран съдебен процес срещу свободата на словото се открива тия дни в Пловдив

Казусът е нелек. Търсейки адвокат, който да се заеме със случая, попаднах на неколцина неудачни варианти. Молбата ми е: има ли възможност да ми съдействате в намирането на способен адвокат, който да се заеме с нелекия случай? Примерно някой адвокат от Пловдив, който да е близък до ДСБ? Просто съм на път да се отчая и затова се обръщам към Вас.

Много моля да ме извините ако молбата ми се окаже съвсем неуместна - или направо прекалено нахална.

Ползвам се от случая да Ви пожелая успех във Вашата тежка и отговорна работа като лидер на ДСБ - и като един от архитектите на Реформаторския блок. Дай Боже да успеете, проектът ви да заработи и да помогне да се решат проблемите пред страната и нацията.

Знайте, че в мое лице имате един твърд поддръжник и симпатизант.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Писмото е изпратено в четвъртък, 2013, Септември 12 09:27:05 EEST

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo