На път съм и аз да обявя гладна стачка срещу своеволията на всесилна администраторка в образованието!

Аз вече писах за това, че преподавателка по философия в едно училище във Велико Търново била обявила гладна стачка против злоупотребите с власт на самозабравилата се директорка на училището, в което работи; написах вчера ето това: Поредно доказателство за самозабравили се директори на училища, които се изживяват като всесилни - и се поставят над закона!. Изтъкнах там, че в моя казус нещата стоят на 100% по същия начин, да не се повтарям сега: и аз съм репресиран от самозабравила се директорка и пр. Само дето аз все още не съм обявил гладна стачка, но все по-често напоследък ми се върти в главата и тази мисъл. Аз обаче дадох последен шанс на своите също така героични администраторки да размислят и да преоценят поведението си, написах открито писмо до тях, изпратих им го, ала до този момент, вече повече от денонощие, те стоически мълчат, не са дали и най-малък знак, че са се позамислили по-сериозно върху написаното от мен, върху предложенията ми. Текста на това мое Отворено писмо може да се види тук: Не потискай поривите на човечността си - отдай им се!.

Тази сутрин обаче долавям, че все по-сериозно се замислям дали и аз да не обявя гладна стачка и заради моя абсолютно аналогичен случай. И по този начин хем да подкрепя колежката си от Велико Търново, хем да спомогна да се активизира някак нравственото чувство на моите администраторки. Наистина се улавям, че размишлявам все по-често върху един такъв вариант за действие. Вчера получих призовка от съда (Окръжния съд в Пловдив) да се явя на откриването делото, заведено заради обжалването от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив на решението на Районния съд в Пловдив, с което той отмени заповедта й за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Това е знак, че въпросната администраторка наистина е повярвала в своята непогрешимост и няма никакво намерение да спре да ме преследва, напротив, ще ме преследва докато може. И то въпреки решението на самия съд, което й даде ясен знак, че не е права, че така не бива да се постъпва.

С обжалването си на съдебното решение в моя полза директорката показва, че според нея явно точно така трябва да се постъпва, сиреч показва, че за нея решенията на съда нямат някакво особено значение, а е важна най-вече нейната собствена воля - важно е нейното своеволие, произлизащо от измамното й чувство за абсолютна власт. Е, така не може да се мисли, така който мисли, трябва да има добрината да поеме всичките последици от коварната си заблуда, особено ако иска все пак да остане на държавния си пост. Та днес-утре ще решавам този казус: дали да обявя гладна стачка и аз, понеже случаят ми е, повтарям, на 100% аналогичен, абсолютно е един и същ с този на колежката от Велико Търново. Пък и с такъв един жест на солидарност ще покажа, че и у нас има хора, които когато някой някъде страда, не стоят безмълвно само да гледат сеир, а и са готови с действие да изразят съпричастността и подкрепата си.

Като казах думата "подкрепа" се сетих за следното: в моя случай същият този синдикат зае диаметрално противоположна позиция в сравнение с великотърновския казус; там синдикатът в лицето на все същото върховно свое ръководство застава на страната на колежката по философия, стачкуваща срещу своеволията на директорката си, а тук, в моя случай, същият този национален ръководител на синдикат "Образование" към КТ "ПОДКРЕПА" застана категорично на страната на самозабравилата се администраторка и дори се стигна дотам, че въпросното лице, имам предвид все същия шеф на националния синдикат "Образование" (който, впрочем, иначе е от Пловдив, е пловдивчанин, това донякъде обяснява, както се досещате, позицията му!), предложи аз, дето съм жертвата на административния произвол, да бъда... изключен от КТ "ПОДКРЕПА", представяте ли си какво предложи той?! Та този чудат феномен ме накара - понеже моя милост наистина е крайно зъл човек, който нищо не прощава - да напиша ето тази реплика по повод на крайно двойнствената и чудата позиция на въпросния национален лидер на синдикат "Образование" към КТ "ПОДКРЕПА":

В абсолютно същия случай с моя милост същият синдикат и същият негов лидер подкрепиха... директорката, позволила си абсолютно същите своеволия срещу учител! :-) В моя случай подкрепиха мъчителката на жертвата, а в този - виж Синдикат „Образование” пред стачка заради гладуваща учителка - кой знае защо, подкрепят вече самата жертва, не мъчителката й. Г-да подкрепаджии, вие изобщо имате ли някакви принципи?

Това написах във фейсбук и ще го пратя днес и на моите синдикални лидери от КТ "ПОДКРЕПА", на синдиката, на който съм член вече 23-24 години. Абсурден, непостижим от ума привкус в моя случай внася и това, че лидерката на същия синдикат в нашето училище, която същевременно е и помощник-директорка (!), под влиянието на директорката и в знак на солидарност с нея заведе в съда наказателно дело срещу мен (!!) и то за "обидни мисли" (!!!), които тази дама откри в моя философска книга, именно в книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование"). Въпросното дело ще се открие на 25 септември, сиреч, точно след седмица. Не знам как ви звучат тия неща, нищо чудно да ви звучат в смисъл, че са съвсем невъзможни, сиреч, вероятно си мислите, че аз самият съм превъртял и си ги измислям; най-естествено е да си помислите, че е точно така, аз вас за нищо не мога да обвинявам. Да, ала, за жалост, аз нищо не си измислям, това, уви, е самата истина, вярно, непостижима за ума, вярно, звучаща съвсем невероятно. Ето затова, за да се разплете някак тоя възел, да взема да обявя и аз една гладна стачка, а, какво ще кажете?

Вярно, в момента съм в болнични. Здравето ми хич не е добре. Възстановявам се от тежка операция, понеже в един момент даже животът ми беше застрашен: хирурзи трябваше да извадят хематом (голям кръвен съсирек, получен от сътресение на мозъка в резултат на падане и удар на главата) от черепа ми; казвам това, да, знам какво си мислите, мислите си ето това "Щом са ти отваряли черепа, явно мозъка ти вече е увреден - и точно затова ги пишеш тия невероятни неща!", но нека да си мисли всеки каквото иска, има свобода. Аз обаче казвам точно как стоят нещата. Не съм изобщо здрав, инвалидизираха ме лекарите, но ето, моите администраторки не проявиха капчица съчувствие или съжаление, не, няма такова нещо, те са безкомпромисни и безжалостни. И преследванията продължават, този път съм тероризиран чрез тая поредица от съдебни дела, които, между другото, могат да бъдат оценени и като опити за съдебно преследване на свободата на словото, на свободата на изразяването, едно фундаментално право, на което аз специално много държа, не само защото съм философ, но и понеже все пак съм един от най-активните блогъри в страната. А нищо чудно и да съм най-активният де, но това няма в случая никакво значение.

Дали една стачка, която би застрашила живота ми в моето сегашно положение, би поне малко трогнала моите преследвачки, моите безкомпромисни отмъстителки? За да разбера това май ще се наложи днес-утре да се реша на тая отчаяна стъпка. Щото наистина съм си и отчаян де, спор за това няма. Положението ми е съвсем отчайващо. Щото в Търново доста учители, както разбирам, подкрепят подложената на гонения учителка по философия, а мен комай никой не ме подкрепя, щото колегите, учителите в гимназията, общо взето, изглежда твърде много ги е страх. Да, атмосфера на грозен страх вилнее в ПГЕЕ-Пловдив, никой не смее дума напреки на всесилната директорка да каже. Това повече не може да се търпи. Затуй именно смятам, че този, пловдивския случай, е още по-тежък и отчайващ от великотърновския. Сиреч, имам още по-големи основания да се реша на една такава отчаяна стъпка.

Пък и за да разбера ефекта от една евентуална такава стачка върху душите на въпросните администраторки - аз съм човек с изследователски дух - като едното нищо ще обявя тази гладна стачка, казусът е превъзходен! Уважаеми читателю на моя блог, какво ще ме посъветваш: да се реша ли на гладна стачка или да почакам? Дали чакането ми няма обаче да се възприеме - в тази сложна ситуация, в която се намирам - за проява на малодушие и на мекушавост?! Много ме вълнува твоето мнение по казуса, моля, кажи, важно е за мен какво мислиш. Разколебан съм. Имам нужда от твоя съвет. И ще решавам тогава. Скоро ще стане това. Още днес, най-късно утре сутринта ще се разбере какво съм решил.

А сега хубав ден на всички, които прочетоха този текст! И вие се борете срещу неправдите, щото ако все така продължаваме да си мълчим - никога няма да се отървем от тях!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo