Личното, личностното, "личните проблеми", онова, което е свързано с личността, с нейната душевност, у нас явно съвсем не се цени, то се оценява поголовно от всички като "маловажно", "незначително", "безинтересно", "безсмислено" и пр. У нас затуй все още вилнее комунистическото "Какво там значи някаква си личност?!" (думи на Вапцаров!), ето на това се покланят, изглежда, всички. Тъжна работа! Както и да е. След дълги размисли тази сутрин решавам: аз днес няма да обявя гладна стачка. Причините и основанията ми за едно такова решение са много: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар