Импровизирано размишление за гласността, адресирано до усърдни цензуролюбиви, ала иначе "много демократични" администраторки

Тия дни получих крайно интересен, бих си позволил дори да кажа сюблимно-интересен Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба, който, разбира се, веднага публикувах в блога си; даже се получи и първата доста красноречива реакция на читател, на която също дадох възможност да бъде прочетена от повече хора, с оглед да се начене нещо като дискусия по прелюбопитния проблем: виж Бе ти, Грънчаров, си публикувал теа неща в Интернет, Боже, та ти си за убиване!. Аз също, бъдете спокойни, непременно ще реагирам писмено на този наистина уникален административен продукт, на този творчески шедьовър, който заслужава да влезе в аналите на световната бюрократична пък и литературна (защо не?!) история, понеже неговата невероятно абсурдна патетика едва ли е могла да бъде предположена нито от самия Кафка, нито от Йонеско, нито от Бекет, нещо повече, постави тия всичките "в малкото си джобче". Но сега-засега се въздържам от писане, за да ми дойде, дето се вика, вдъхновението.

Прочее, истината е, че ми е до гуша дошло да пиша подобни текстове, жалби и пр., но понеже съм изследовател на съвременните нрави, видите сами, ми се налага да реагирам непрестанно; правя го обаче единствено по най-дълбоки творчески подбуди, а за творчеството се иска подобаващата настройка. Казах ви, че нищо чудно от всичките тия мои писания да излезе нещо като "административен роман", който, като едното нищо, един ден да стане бестселър, щото се видя, че моето въображение, че дори и моят дух едва ли може да съчини нещо гениално, ала ето че, както се казва, самият живот може, ох, как може! И що тогава, щом като самият живот ми поднася, така да се рече, литературната слава, и то сервирана направо в тепсия, що да не взема, както казва народът, да се облажа, да я излапам, колко му е? Ще бъде непростително да не се възползвам, аз да не съм балък, та да проспя откриващите ми се ето в тоя момент шансове на литературното поприще - след като на философското не постигнах кой знае какво. Както и да е, да взема да пиша по-кратичко, че както съм я подкарал, доникъде няма да стигна; но какво да правя като предметът, който занимава моята винаги будна мисъл тая заран, е толкова възвишен и вдъхновяващ?!

Ще карам по моя си обичай. Въпреки рисковете. Защото, както вече сте се убедили, уважаемата г-жа шефка на Инспектората в своето знаменито творение най-директно ме предупреждава да си затварям устата, да мълча, да си трая занапред, щото, видите ли, в съответния Правилник наистина е вписана забрана (т. 10) "учителят да уронва престижа на училището, учениците и колегите", а в т. 11 има забрана "да разпространява сред учениците, родителите и обществеността информация, разисквана на Педагогически съвет, съвещания, оперативки и пр.". Не допуска обаче, че дали нещо е "уронване" (как пък обичат тая пуста съветска дума, не се отказват от нея?!) или повдигане на престижа, е доста спорно, то подлежи тепърва на доказване; примерно, да се критикуват своеволията, глупостите и зулумите на някакви самозабравили се управници не е никакво "уронване" на ничий престиж, то е дори дълг на ония, които милеят за чистото име на институцията, за нейното добро име, за светлото й бъдеще и пр. Виждате, че по този пункт - що се касае до забраните и заплахите за репресии на неподчиняващите се, на некротуващите! - "демокрацията" в нашето училище, както се казва, е "на висота", няма що, няма да се излагаме я! И други бисери има във въпросния документ, но аз няма сега да го разисквам, щото, казах, още не ми е дошло вдъхновението.

Този правилник, съчинен от умни бюрократи, вижда се, дръзва да се постави не само над всичките ни конституционно гарантирани фундаментални човешки прави като свобода на словото, на информацията и пр., но и над всички ония международни актове, които страната ни е подписала и е длъжна да изпълнява. Лошата новина на тия доста позакъснели цензори е, че според принципите на правото всякакви разпоредби, правилници и пр., които са изфабрикувани в противоречие със закона, с Конституцията и встъпват в противоречие с принципите на международното право, като по-нисши, са чисто и просто... нищожни, нямат никаква сила и не бива да се изпълняват, щото тогава именно вредим на коренните интереси на институцията - пък и на нацията като цяло; като са ги писали тия "правила", като са ги фабрикували, пишман-цензорите е трябвало малко от малко да са мислили - кой им е крив, че не са мислили овреме?! Та аз ще си пиша каквото знам, че става, ще разкривам и изобличавам истинското, действителното положение и моята гледна точка спрямо него, няма да пожертвам свободата си заради нечий каприз, ще пиша свободно, приемайки всички рискове: за тържеството на истината, пък и на доброто, уви, и в наше време ни се налага да се борим, те няма да се възцарят у нас ей-така, ако не си мръднем и малкия пръст. Та ето какво ми се ще да напиша тази сутрин по необятната, види се, тема, която поставя този шедьовър на бюрократичното творчество.

Вчера минах, наложи ми се да мина през училището, срещнах се с доста хора, поговорихме си, научих любопитни неща. Само дето се казва, научавам разни слухове, щото общо взето липсва достоверна информация, примерно, уважаемата г-жа директорка няма добрината, както изисква законът, да ме запознае с резултатите на проведената по моя жалба проверка от висшестоящата инстанция, а крие усърдно тия резултати от мен, и то не от вчера; тя, нашата директорка, прочее, във въпросния Отговор на РИО-Пловдив, е определена като "силно демократична" по своя манталитет, което поставя пред нас крайно интересния въпрос за това що разбира под "демократичност" въпросната проверяваща институция, това ли е "демократичното", да бъдат крити от жалващия се всички документи, които могат да го убедят, че наистина е направена проверка, че са констатирани еди-какви си неща, че всичко наистина е направено, а не е съчинено на чашка кафе в директорския кабинет, щото сами виждате, че творението на РИО, подписано от шефката му, е доста фриволно, в него личи също така едно крайно оригинално разбиране за "демокрация", което на мен, като мислещ човек, ми се ще да обсъдя непременно. Ще дам един пример, за да се схване по-добре що имам предвид.

Проверяващите били провели някаква анкета. Г-жа Анастасова, директорката, много си пада по анкетите, тя често сама ги пише, но толкова непрофесионално, че въпросите са умилително подвеждащи, направо риторични, човек като види нейна анкета, ако разбира малко от анкети, ще падне под масата от обзелата го ненадейно тъга. Както и да е, тя като модерен "мениджър" е чула, че е модерно да се правят анкети за щяло и нещяло, но също така има и "демократичния" обичай: като направи анкета или проучване, след това усърдно крие резултатите от засегнатите, от заинтересуваните, от ония, срещу които тя иска да употреби анкетата си. Нейните "анкети" най-често са нещо като обучение на анкетираните в изкуството да се пишат колективни доноси; а най-усърдно тя крие анкетите си (има защо!), от такива като мен, дето разбират от правене на анкети. За последните две години, например, тя не ме запозна с нито една своя анкета, а по мой адрес направи десетки, да не кажа стотици; имало е случаи на ден да прави по две анкети за мен, явно доста я вълнувам. Също така нито веднъж не ме е запознала както подобава с резултатите от проверките на висшестоящите държавни органи, проверки, предизвикани от мои сигнали и жалби; тя тях ги крие от моите очи, и като й поискам тия документи ми казва умилително-"демократичния" аргумент: няма да ти ги дам, щото ти си блогър и ще "злоупотребиш" с тях, ще публикуваш нещичко, ще издадеш "секретна държавна информация" и след това ще ми се наложи да те уволня по бързата процедура. Аз сега дори подозирам, че като се върна, следващия й ход ще бъде точно този, тя се е подготвила навярно напълно: да ме уволни по еди-кой си параграф, хем за "уронване" на престижа на институцията, хем за издаване на "строго пазени държавни тайни", хем да нанасяне на непоправими щети на учреждението, понеже с тия мои писания имам дързостта да провокирам мислене у подчинените, сиреч, да ги буня, а тия две неща, именно мисленето и стремежът към свобода, с всичко съпровождащо ги, явно в нейната "демократична" представа са крайно непозволителни. Такива ми ти работи, та ето сега и конкретния случай, щот пак се отплеснах.

Идва РИО-Пловдив да прави проверка по мой сигнал. Ще прави анкета. Аз тая историческа анкета още не съм я видял и чувам за нея какви ли не слухове. Също така не съм видял и онова "разгромно писмо на колектива" срещу "вредния индивид Грънчаров", което директорката саморъчно била написала и после била пратила до самото Министерство; нищичко не съм видял, нищо че тия неща се правят по мой адрес, накърняват моята личност, моето достойнство и най-елементарния морал изиска подобни обсъждания да бъдат правени в мое присъствие, при дадена ми възможност да се защитя, иначе съвсем правомерно могат да се квалифицират като израз на съвсем преднамерени и умишлени директорски кампании по дискредитиране на една личност и на един учител; както и да е, да не издребняваме, щото нашата директорка, сами се убеждавате, освен голяма демократка е също така и невероятно изтънчена моралистка. И е доста толерантна де, както и да е. Тя много уважава, видите ли, личността, няма що! И ето сега примера, който ще хвърли обилна светлина върху това, което казвам.

Още като разбира че "оня злодей Грънчаров" е имал дързостта да пише пак до висшестоящите органи, г-жа Анастасова разпорежда колективът в идващите изпитания, предизвикани от въпросния злодей, да бъде подкрепен освен морално и материално, финансово. Да, разпорежда да се задвижи и то доста предсрочно процедурата по изплащане на т.н. "диференцирано заплащане". Идеята й е хората, от благодарност, да пишат все най-ласкави неща в анкетите за нейното управление, стил на ръководство и пр. Без да й мигне окото прави нужното, за да... подкупи бъдещите анкетирани с държавни пари, щото тия пари все пак не са лично нейни, а са наши, на данъкоплатците де, в това число и мои. И, знайно е, тя, като добра мениджърка, всекиму нещичко ще даде, за всекиго ще се погрижи, пък благодарният народ, разбира се, на анкетата ще я похвали, ще й се подмаже. Вие сте чували, че в днешно време биват купувани с пари на избори избирателите, ето, сега ви давам пример как една държавна администраторка с държавни, наши, на избирателите, пари, си позволява да купи гласа на признателните анкетирани нейни подчинени! Колко е дала на едни, колко на други хора, това, разбира се, се крие в строга държавна тайна, но злите езици говорят, че ония служители, които са най-мили на директорското сърце, били получили някакви шеметни суми, докато ония, които са по-дръзки или не й се подмазват, както и се полага, са получили някакви мизерни левчета, щото такива идиоти, явно, и не могат да бъдат купени. Индивидът Грънчаров, естествено, нищичко не е получил, то остана и той да получи!

Та така, директорката преди провеждането на самата анкета се е погрижила да си купи с държавни пари отговорите на анкетираните служители, та в тази връзка на мен ми се налага да запитам висшестоящата институция за следното; ето, налага се да пиша нов сигнал до Инспектората; или до Министърката да го напиша? Или да не го пиша сега, щото ми писна, хайде, ще го пиша скоро, тия дни, сега наистина ми писна. Искам да поставя надлежно няколко въпроса до оторизираните органи, пък после ще пиша и своя коментар на великото направо Писмо, което шефката на РИО-Пловдив ми написа тия дни.

За успокоение на душата на тия администраторки, които се плашат толкова от гласността и затова апелират за цензура, за пазене на тайната, заплашват ме с репресии и дори с уволнение ако не млъкна, съм длъжен да ги уведомя, че понятието гласност у нас се въведе още в 1985 г. с идването на власт на оня злодей Горбачов, той тогава, наглецът, първото, което направи, беше, че махна цензурата - и благодарение на това комунизмът в СССР пропадна за няколко години, събори се така, че тухла върху тухла от него не остана. Гласността, драги цензуролюбиви администраторки, е нещо велико, тя е най-мощно оръжие на истината, сега просветва ли ви защо аз, злодеят Грънчаров, толкова много пиша, и то съвсем открито, по проблемите?

Айде, дано ви е просветнало малко! Хубав ден ви желая, вам и на всички читатели, които, като български данъкоплатци, имат пълното право да знаят цялата истина за това какви ги вършите - като получавате от нашите пари заплатите си. Вдянахте ли поне малко? Хаир и халал да ви е от мен! Наздраве!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo