Публикувах едно антикомунистическо, антисъветско стихче, на което попаднах нейде в интернет, и ето, в ранната утрин един комуноид какво ми рече, четете сами, а също можете да видите и как моя милост му отвърна, но първо въпросното стихче:
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
Борян Петров каза: Пълни глупости... Уран и тютюн имаме и днес, но никой не иска да ги купува. Ходим голи и боси, щото си разбихме икономиката и не произвеждаме нищо свястно, позволихме на чуждите банки да ни "яхнат" и на "външни инвеститори" да източват парите ни навън... Тогава през "онези" проклети девет петилетки нямаше гладни хора ровещи по кофите, децата ни не загиваха от наркотици, а бандитите правеха тухли....
Ангел Грънчаров каза: С една дума казано, ако комунизмът беше останал, щяхме да процъфтяваме и да благоденстваме, нали това Ви е мисълта, драги ми комуноидни носталгико?! Вие туй нещо, наречено СВОБОДА, сфащате ли какво е - и какво означава то за човека?! В кое измерение на Вселената живеят такива тикви не мога да разбера?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
"Даже кръстих дъщеря си Маня..."
Ега ти и натегача! Защо не Яна, или Десислава! През ум не ми е минавало да кръщавам децата си с небългарски имена.
"...грабихте уран и руди редки..."
Стига бе! Руди редки?!? Това е талкова вярно /обяснявам го за философи!/, колкото е вярно, че Хегел е преписал диалектиката от трудовете на Маркс.
"...Грабихте и жито, папироси…"
СССР е купувал от България жито в пренебрежими количества. А "папироси"?!? Булгартабак си обезпечаваше светло икономическо житие-битие най-вече с помощта на СССР
въобще, тъпня...
Публикуване на коментар