"Българският литературен език е първият сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив, бих казал баховски, няма! Ако можеше да се сравнява езикът с композиторите, то българският е като Бах сред композиторите."
Акад. Дмитрий Лихачов
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Глупости. Езиците са горе-долу еднакво богати. Английският език например в никакъв случай не е по-беден от българския. Напротив.
Не, той говори за друго, пак не си сфанал, пък и не можеш да го сфанеш, не е нужно да се произнасяш когато не сфащаш...
Лихачов говори за някакво духовно качество на езика, за нещо в езика, което излъчва духовност, панимаешь? Тия, духовните неща, дадена категория хора съвсем не ги разбира...
Лихачов май по-скоро има предвид звучността и „архитектониката” на езика, не неговото формално богатство. Точен критерии за богатството на един език няма, но броят на синонимите например е важен момент и тук определено има и по-богати езици от българския, например немският и английският, като англичаните са улеснени от факта, че за много понятия имат както германската, така и романската дума.
Да не забравяме също така, че старобългарският език не е бил говоримият език на старите (пра)българи, а само на славяните от българската група, които са били малцинство в средновековната българска държава, но въпреки това е бил възприет като държавен и църковен език от княз Борис.
По принцип в класическите езици латински, старогръцки и старобългарски има нещо величествено и тържествено. Затова аз например възразявам литургиите да се отслужват на новобългарски. Могъщо звучи и старовисоконемски с неговите мощни гласни.
Колкото до новобългарския, за чуждото ухо той звучи май като някаква комбинация или нещо средно между испански и италиански. Той е много подходящ и за пеене – с ясни, открити гласни и красиво редуване на гласни и съгласни.
Академик Лихачов: България е най-древната все още съществуваща култура:
http://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44
Първият коментиращ започва с "глупости!". Дисквалифицирайки другите, дисквалифицира себе си.
Публикуване на коментар