Защитниците на властта от всякакви калибри - от колибри, до двуглави орли - кълват настървено слабото място на протестите: тяхната относителна малобройност

Из Студен(тск)ият душ разгорещи защитниците на властта

Автор: Иво Инджев

Малобройните срещу малоумните.

Така бих обобщил каузата на студентската окупация и на софийските демонстрации срещу властта, но щях да падна на нивото на безсилната злоба на онези, които се упражняват като писарушки в заклеймяването на публичната съпротива срещу властта заради количествените му измерения.

Защитниците на властта от всякакви калибри - от колибри, до двуглави орли - кълват настървено слабото място на протестите: тяхната относителна малобройност.

Набезите им не са плод на малоумие, а на обикновения цинизъм, възпитан в дух на уважението към грубата сила на „болшинството”. Това е характерно за харакирито на болшевизма, който се самоуби в крайна сметка именно с това, че накара милиони хора да го намразят. Нито една пушка не пукна да го защити във „великата” му родина СССР - в презряната му съветска колония България пък да не говорим…

Наслаждавайки се на безсилието на протестите в столицата да пробият дебелокожието на управляващите, реваншистите от всякакви нюанси на червеното, събираха дълго храчки, за да си го върнат за страха, който бяха набрали.

... Валят „аргументи” за това, колко е несправедливо шепа хора да окупират голяма аудитория, че и цял университет дори.

... Бройката! Това е основният им акцент. Малко били протестиращите и било несправедливо делото им по тази причина.

Това е брутална промяна на самия смисъл на бунта, който не претендира да говори от позицията на „болшинството”, а крещи с езика на отчаянието от липсата на чуваемост при отказа на властта да отговори на легитимния въпрос за своята морална нелегитимност.

Доста е срамно да застанеш на страната на неморалните, само защото имаш болшинство в тази многотия. Което само показва правотата на моралния бунт. Защото неморалните са доста и са готови да (у)служат с камъните си срещу малцинството, което иска справедливост, но се натъква на обвинението, че е твърде малобройно, за да си позволява лукса да очаква истината да възтържествува.

И понеже споменах вече СССР, да напомня отново и отново: шепа хора се бяха изправили срещу режима на тази суперсила и именно те се оказаха победителите, докато империята на злото се разпадна.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo