Вчера се даде ход на моето съдебно "дяло", на което съм подсъдим за "неправилни и престъпни мисли", открити в моя философска книга от една старателна и твърде чувствителна администраторка в образованието; виж поне ето това: В славния Филипополис се открива безпрецедентен съдебен процес над блогър и философ, втори след Сократовия в духовната история на человечеството!. Тази сутрин сядам да опиша вкратце какво се случи сега-засега на туй мое дяло, което заплашва да стане историческо, не по-малко знаменателно от Сократовото от преди 24 века.
За ония, които се чудят защо пиша думата "дело" по тоя странен начин, именно "дяло", давам за последен път разяснението: така тази дума ми звучи доста архаично, изчанчено, патетично, смехотворно, сиреч, по този начин написана тая дума може много изразително да представи абсурдната и крайно, невероятно щура същина на ставащото, на случващото се. Преди години чух един старец във влака по този начин да назовава своето дяло, тоя нещастен човечец тогава ми обясняваше злочестините си: как се бил съдил много години с един свой неприятел-съсед, съдили се били кажи-речи през целия си живот, а водели съдебен спор за някакъв най-незначителен повод; ала и двамата не отстъпвали, накрая, след много години исполинско съдене и двамата се разорили съвсем от лакомите за пари адвокати, разболели се, и, представете си, в крайна сметка дори и... забравили за какво се били съдили; с една дума станали пишман заради своето прословуто дяло. Та онзи спомен за дядовия разказ възкръсна в съзнанието ми, ето, за да го увековеча, пиша и аз вече неговата дума страхотна дума "дяло", която, признайте, много говори - и дори казва всичко.(ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Съвременната правна система е така устроена, че без адвокат човек трудно може да се справи в съда. Дори адвокати, когато самите са обвиняеми по наказателни дела, респ. ответници по граждански, обикновено наемат други адвокати да ги защитават. Така е всъщност още от римски времена.
По принцип трябва да се избягват съдебни дела и едно извънсъдебно споразумение много често е за предпочитане пред безкрайни съдебни перипетии, нерви, време. В случая можем да се ръководим от максимата , че да се греши е човешко, а да се прощава е божествено – независимо кой е съгрешилият. Между разумни хора винаги трябва да са възможни компромиси и помирение.
Между другото си мисля дали Сократ все пак не е прекалил на съда, защото отначало са го оправдали, но после той е станал един вид нагъл и е пожелал да получава безплатен обяд заради заслуги, което вече обръща нещата против него.
Доколкото е известно, атиняните по-късно също така са подготвяли и съдебен процес срещу Аристотел, но той напуска града, за да не даде възможност на атиняните да извършат втори грях срещи философията.
Друг философ, който е осъждан два пъти на затвор, е Бертран Ръсел – заради антивоенни изказвания и писания, и това в уж либерална, толерантна Великобритания!
Както и преди казах, 100% съм с вас на това дело и от сърце се надявам да го спечелите. Свободата на словото трябва да е пълна - за всеки.
Не ми се сърдете обаче, че не ви вярвам на историята за "адвокатчето". Според мен си я измисляте. Това адвокатче, както го цитирате, прекалено много си служи с вашите собствени изразни средства и вашия собствен стил на изразяване.
Няма нужда от такива неща. В това дело сте прав, независимо какво би казал някой адвокат.
Публикуване на коментар