Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Разни драскулки в ранната, в потъналата в гъста мъгла утрин



Навън, през прозореца, забелязвам в тази ранна утрин е мъгла - гъста като мляко. Имаш чувството, че ако тръгнеш в нея, ще ти се наложи да плуваш. Вчера беше слънчев топъл ден от циганското лято, а ето сега мъглата напомня, че вече сме късна есен. Все повече мисля с какво ли да се отопляваме през тази зима. Явно пак ще студуваме. Изглежда пак ще треперим от студ цяла зима, правейки икономии за отопление. Изборът и при нас е: ако искаш да ядеш, ще живееш на студено. Проклет български живот! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Не съм сигурен дали при някаква минимална присъда, напр. глоба за обида напр., това се води като „осъждан” и се вписва в свидетелството за съдимост, особено ако е първото осъждане. Консултирайте се с адвокат. Впрочем нямате ли някакъв познат или близък адвокат, който да поеме защитата Ви безплатно на роднински или приятелски начала или срещу минимално или бъдещо заплащане? Това ще е улеснение, ще спестите нерви и време, а и няма нужда да показвате човешко величие, защитавайки се сам по един всъщност незначителен повод.

Ангел Грънчаров каза...

Нямам познати или близки адвокати. Навремето е станало така, че съм дружил само с философи и психолози, не с прависти. Имам куп приятели-философи, но юристи нямам. Няма как, ще се защищавам сам. При всички рискове.

Защо пък да не показвам "човешко величие", според Вас подобава само да показваме човешка унизеност ли? Баси логиката, баси моралът български!

Анонимен каза...

Съветът на човека беше съвсем разумен, Грънчаров. Няма нужда да го ругаете.

Анонимен каза...

А аз не разбирам къде е проблема със съда. Това е официалният начин да се разрешават такива проблеми, когато двете страни не могат да достигнат общо решение.

Ангел Грънчаров каза...

Към недоумението на последния коментиращ: проблемът е там, че същината на работата по този казус е от морално (нравствено) естество, а ищцата, не разбирайки това, го превръща в правен проблем; разбирате ли сега до какво се свежда цялата работа? Хората, които имат различни представи за морал, не се съдят, не апелират към съда, за да им решава моралните терзания; съдът има друга задача и работа, сега поне разбирате ли?

Анонимен каза...

Той разбира, но вие май не разбирате, Грънчаров.

Ангел Грънчаров каза...

Май... май... септември ще бъде май, а, таваришч? :-)