Преди няколко дни написах писмо до проф. Тошев - виж Мое писмо с предложение за сътрудничество с издателя на The Bulgarian Journal of Science and Education Policy; получих отговор от уважавания учен, което си позволявам да публикувам в моя блог, тъй като писмото му поставя някои въпроси, които аз развих в своя отговор до него; смятам, че е добре да се породи една по-широка дискусия по тия проблеми, единствено по тази причина давам публичност на нашата кореспонденция; ето двете писма, ще се радвам и други хора да вземат отношение по възникналите проблеми:Драги г-н Грънчаров,
Вие сте напълно прав - науката предполага широка публичност на новите научни резултати и това е вярно за всички научни области. Съществуващата повече от сто години световна система за рефериране, индексиране и оценяване осигурява оптималните условия за това. Без да се прочете една публикация и без да се отбележи нейния приносен характер от някой друг няма гаранция, че претенцията на автора за нова идея или резултат ще бъде някога призната. Ако това не се случи, световната научна общност не разпознава такива автори като свои членове.
Много ме радва желанието Ви да изминете този път, който несъмнено с масовизирането на научната дейност става все по-труден. В тези усилия може да разчитате на моята пълна подкрепа. Всъщност аз редактирам три научни списания, които имат добър успех в това отношение - вече познавате BJSEP; ето и другите: Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education, и Venets: The Belogradchik Journal for Local History, Cultural Heritage and Folk Studies (Art & Humanities - Anthropology). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Това е изключително интересна и важна тема и не може да се изчерпа с няколко думи.
Сегашната система на оценяване и публикуване на научни статии се формира в края на 19-ти и началото на 20-ти век и макар че има и достойнства, не са малко и недостатъците й. Така например вече е много трудно за алтернативни, нестандартни мнения и теории да пробият и бъдат публикувани.
Прав сте, че философията, дори в своя най-„научен”, позитивистки вариант не е, а и не бива да бъде наука. Въпреки всичко през 21-и век според мен не може да се философства вече по стар маниер чисто умозрително, спекулативно, без връзка със съвременните научни постижения. Както казва американският философ Даниел Денет, „онези, които искат да бъдат взети насериозно, когато започват изследвания на такива централни философски теми като морал, свободна воля, съзнание, значение, причинност, време и пространство, би трябвало да знаят много от нещата, които сме научили в последните десетилетия за тези теми от много различни науки. За съжаление много хуманитаристи мислят, че могат да продължат да разработват тези теми по старомодния начин, като „фотьойлни” теоретици, самодоволно пренебрегвайки тези нови развития.”
Отговорът на въпроса в заглавието е "Да".
А какво именно науките са ни дали като "знания" по тези т.н. "такива централни философски теми като морал, свободна воля, съзнание, значение..."?! Можете ли да ни дадете пример за някакво такова "знание"? Та тези теми просто не са техен предмет...
Публикуване на коментар