.
От страницата на David Djambazov
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
6 коментара:
Недейте по наивен начин да броите присъствието на митингите, това е анахронизъм от началото на 90-те. С това оказвате услуга на кукловодите, които точно към това се стремят – БСП и десните, явяващи се последователно под различни етикети: СДС, НДСВ, ГЕРБ и т.н. – „да си ги мерят”, та да няма място за автентични десни партии. Няма абсолютно никакво значение кой колко души ще мобилизира, това е цирк за наивници.
А вие не чувствате ли, че правите услуга по този начин на комунистите?
Напротив, именно вторачването в тези уж про и антиправителствени митинги прави услуга на комунистите. Виждаме, че днес, цели 3 дни след тези прословути прояви, посткомунистическите медии само с тях се занимават – кой колко, защо, кога и какво. Това съвсем не е случайно, просто имаме нарочно повторение на ситуацията началото на 90-те. Липсват само Младенов, Лилов, Луканов, Желю Митев, Александър Панайотов Каракачанов, Петър Берон, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Фори Светулката, ВС на БСП и НКС на СДС и т.н. и идилията ще е пълна.
Днес СДС се казва ГЕРБ, след преди това като известно време се казваше НДСВ. В действителност няма независими и неконтролирани партии и политици, всичко е едно: БКП. Това, разбира се, се отнася не само за България, а за ВСИЧКИ посткомунистически страни.
Въобще българските медии, били печатни или електронни, в момента са една гротескна картина: псевдосвръхполитизирани, няма канал или вестник, по който или в който някой да не интервюира някого, всички са сериозни, сякаш свещенодействат и всички очакват някакви откровения, които най-после ще сложат нещата на място, някаква вълшебна формула, която изречена ще направи всичко след 1989 разбираемо за всички и България ще тръгне по добър път. Това нещо, разбира се, няма как да се случи, защото за съжаление почти няма анализатори по света, прозрели истината, макар че тя е казана публично още преди 30 години от бегълци от Изтока, но няма кой да чуе, респ. никой не иска да чуе, защото тяхната информация е твърде нелицеприятна. Така че аз съвсем не съм открил топлата вода, нито претендирам за някаква особена оригиналност, като още веднъж повторя следното:
Квинтесенция на прехода:
Комунистите още в 1958-1960 разбраха, че системата им е икономически неефективна и че комунизмът не може да бъдe разпространен в целия свят, което е тяхна основна цел, на фона на страх от брутални масови репресии и с примитивна пропаганда. Затова приемат дългосрочна стратегия, при която в заключителната фаза комунистическите страни да се либерализират фалшиво, да преодолеят своите (нарочно преувеличени) икономически трудности с помощта на Запада, като впоследствие обаче го постaвят на колене. Това е най-важният момент, който за съжаление не се разбира: промените в комунистическите страни са насочени не само и не толкова навътре, към обновлението на тези общества, вкл. със западна помощ, а най-вече НАВЪН: целта е да се разшири перестройката отвъд границите на комунистическия свят и да се постигне СВЕТОВНА ПОБЕДА НА КОМУНИЗМА ЧРЕЗ “ПРЕУСТРОЙСТВО” И НА ЗАПАДНИТЕ СТРАНИ, НО ВСИЧКО ТОВА ПОД ДИКТАТА НА ИЗТОКА.
Това е смисълът на събитията след 1985, от които България е част. В този смисъл преходът в посткомунистическите страни, в това число и в България, от гледна точка на стратегията и на комунистическата номенклатура дотук е УСПЕШЕН, защото комунистите запазиха своето господстващо положение и в новите псевдодемократични условия, но същевременно разшириха своето влияние на Запад в степен, немислима по време на студената война. От гледна точка на народите на Източна Европа преходът, разбира се, е провал, защото тези страни не станаха автентични демокрации – и за съжаление никога няма да станат. България е просто една от тези по-малки посткомунистически страни със своя специфична роля в голямата комунистическа стратегия, в рамките на която всяка страна има свои задачи, съобразени с нейните особености, ресурси и възможности. Затова до днес има скрита координация между ВСИЧКИ комунистически партии, като водеща тук, разбира се, си остава Москва.
Важно е да се добави, че ако не беше Русия, всички посткомунистически източноевропейски страни отдавна да са станали истински демокрации, но Русия има ресурсите и силата да не допусне това, така че вината не е на тези народи, просто Русия е прекалено влиятелна на посткомунистическото пространство и е в състояние да предотврати всякакви движения в посока на истинска свобода и демокрация.
Не очаквам никаква реакция на казаното, защото осъзнавам, че за повечето хора, дори за политически анализатори то звучи странно и непонятно и те нямат какво конкретно да кажат нито „за”, нито „против” просто защото това е една „парадигма”, която не се вмества в тяхната мисловна схема.
По същия начин когато критикувам ТО на Айнщайн, реално не срещам възражения, защото това изисква специална подготовка. Максимумът е някой да каже, че това са глупости, защото не може да бъде онова, което не бива да бъде, а както знаем Айнщайн е всепризнат гении и не може да бъде опроверган току-така.
Конспиративни глупости са това, което пишете. Изгодни изцяло на комунистите. Изготвени в лабораториите на КГБ. Обявявате комунистите за нещо като демиурзи, които, видите ли, планират хода на историята: всичко за Вас е програмирано от всемогъщите и така мъдри комунисти. Това, разбира се, са глупости. По комунистически тертип съчинени глупости. Комунистите сами се отказаха от комунизма си - защото сами не вярваха в него. Комунизмът е тъп като самите комунисти. За нищо не става комунизмът. Никакво бъдеще няма не само сега, но и още когато се е появил. Надценявате значението му. Мисълта ви се движи изцяо в неговите рамки, в рамките на комунистическата парадигма. което означава, че сам сте прекалено обременен с комунизъм. Не ми го пробутвайте обаче точно на мен. Няма да стане. Опитайте при някой друг. При мен комунизмът няма да мине.
Тези „конспиративни глупости” ВЪОБЩЕ НЕ СА ИЗГОДНИ ЗА КОМУНИСТИТЕ, а точно обратното: това е най-строго пазената тайна на режима. Какъв интерес биха имали комунистите да провъзгласят на света, че само се преструват на умрели и в действителност са в настъпление? Да сте чували Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко, Горбачов, Елцин, Путин, Медведев или Зюганов да са казвали подобно нещо? Никога. Конспирацията именно затова е конспирация, защото не е публична, а тайна. Комунистите са майстори в това да крият истинските си намерения и цели. Ленин още в 1920 ги напътства да крият на всяка цена целите си и да се правят на луди.
А фактът, че Вие и по-голямата част от анализаторите на базата на емоционално отвращение и неприемане на комунизма отхвърлят съществуването на голям комунистически план само улеснява и окуражава стратезите. Светът обаче не се интересува от това какво смята за хубаво и желателно Ангел Грънчаров и какво отхвърля той.
Опитът учи, че за повечето хора подобни теории са шокиращи, те не ги разбират, защото излизат изцяло извън рамките на стандартното мислене и обичайните схеми и те просто нямат какво смислено да кажат по въпроса. Затова както казах, една такава дискусия тук е безпредметна, защото Вие нямате аргументи, а само общи емоционално обагрени генерални съображения и си живеете в един свой „фукуямов” свят, който посред мен за съжаление няма много общо с реалността. Вероятно някой ден в не много далечно бъдеще всички ще се събудят за новите реалности, но вече ще е късно.
Публикуване на коментар