Получих нов отговор от събеседничката си по дискусията върху въпроси, свързани с обучението на младите хора по философия, също така за ефективния начин на общуване на преподавателя с обучаваните и пр., която възникна с една студентка по философия от СУ "Св.Кл.Охридски" - виж предходната й част в публикация със заглавие Потребно ни е да се освободим от собствените си неверни, неотговарящи на нуждите на самия живот представи; публикувам я по-долу заедно с моя отговор до нея: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Между другото парадоксално, но факт: прекалената свобода в някакъв смисъл прави несвободен, защото когато имаш безкрайно много възможности и алтернативи, също изпадаш в един вид несвобода.
Може би да, а може би не.
Вацлав Хавел (при всичките ми резерви иначе към него):
Днес не сме по-свободни от някога, защото в нашата страна има нещо като невидимо течение, един вид конспирация на бившите комунисти, които са си осигурили важни позиции и предприятия. Това е така във всички посткомунистически страни.
Публикуване на коментар