Днес в “Очи в очи” по bTV беше привикан Бригадир (дразни се когато го наричат така, твърди, че името му е Бриго) Аспарухов за да се изкаже по темата “Кой предложи Борисов за главен секретар на МВР?”
Този не особено умен мъж (известен с това, че е петимен да бъде важна фигура в държавата-мечта на ДС, което вечно му убягва), но достатъчно дисциплиниран да направи възложените му манипулации успя да каже само следните две неща (за 30 минути): (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Българските медии са наистина гротескна и шизофренична картина: няма телевизия или радио, по които от сутрин до вечер да не се въртят публицистични предавания, в които някакви „водещи” да не седят в някакви студиа, а срещу тях да не седят някакви „събеседници”, на които те да не задават глупави въпроси, на които следват още по-глупави отговори, като основните теми са, разбира се, протестите, протестите, протестите, преходът, преходът, преходът, бежанците, бежанците, бежанците… Особено силна е концентрацията на подобни предавания в събота и неделя, когато хората всъщност искат да си починат и отпуснат.
Това е една изкуствена псевдополитизация, която напълно девалвира публичното говорене и политическото, което е и целта на кукловодите в сянка. Всичко смислено потъва в този безспирен поток от словоизлияния. Всички чакат някой най-после да излезе и да каже истината за последните 24 и дори 70 години, но всуе. На едни им е виновна избирателната система, на други конституцията, на трети Москва, на четвърти Вашингтон и т.н. Няма анализатор, който с няколко прости думи да обясни на хората истината, всичко да стане ясно и България да спре да се върти в омагьосан кръг.
А грижливо критата вече 50 години истина с няколко думи е следната: комунистите още в 1958-1960 разбраха, че системата им е икономически неефективна и че комунизмът не може да бъда разпространен в целия свят, което е тяхна основна цел, на фона на страх от брутални масови репресии и с примитивна пропаганда. Затова приемат дългосрочна стратегия, при която в заключителната фаза комунистическите страни да се либерализират фалшиво, да преодолеят своите (нарочно преувеличени) икономически трудности с помощта на Запада, като впоследствие обаче го постaвят на колене. Това е най-важният момент, който за съжаление не се разбира: промените в комунистическите страни са насочени не само и не толкова навътре, към обновлението на тези общества, вкл. със западна помощ, а най-вече НАВЪН: целта е да се разшири перестройката отвъд границите на комунистическия свят и да се постигне СВЕТОВНА ПОБЕДА НА КОМУНИЗМА ЧРЕЗ “ПРЕУСТРОЙСТВО” И НА ЗАПАДНИТЕ СТРАНИ, НО ВСИЧКО ТОВА ПОД ДИКТАТА НА ИЗТОКА.
Това е смисълът на събитията след 1985, от които България е част. В този смисъл преходът в посткомунистическите страни, в това число и в България, от гледна точка на стратегията и на комунистическата номенклатура дотук е УСПЕШЕН, защото комунистите запазиха своето господстващо положение и в новите псевдодемократични условия, но същевременно разшириха своето влияние на Запад в степен, немислима по време на студената война. От гледна точка на народите на Източна Европа преходът, разбира се, е провал, защото тези страни не станаха автентични демокрации – и за съжаление никога няма да станат. България е просто една от тези по-малки посткомунистически страни със своя специфична роля в голямата комунистическа стратегия, в рамките на която всяка страна има свои задачи , съобразени с нейните особености, ресурси и възможности. Затова до днес има скрита координация между ВСИЧКИ комунистически партии, като водеща тук, разбира се, си остава на Москва.
Важно е да се добави, че ако не беше Русия, всички посткомунистически източноевропейски страни отдавна да са станали истински демокрации, но Русия има ресурсите и силата да не допусне това, така че вината не е на тези народи, просто Русия е прекалено влиятелна на посткомунистическото пространство и е в състояние да предотврати всякакви движения в посока на истинска свобода и демокрация.
Проблемът е, че хората и политиците в старите демокрации въобще не разбират какво става, а и не ги интересува, за тях са важни консумацията и шопингът, по възможност на кредит. Хората в посткомунистическите страни имат друг поглед отвътре и са наясно, че комунистите и след 1989 запазиха всички важни позиции, но изживяването на ситуацията отвътре не им дава възможност да видят голямата картина и настъплението на комунистите и автократите в глобален план след 1989.
Публикуване на коментар