Уф, трябва, няма как, отново да пиша ето по този "докюмент": Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба. Налага се да реагирам. Нереагирането означава да съм се примирил. Декларирам: докато съм жив, докато сърцето ми тупа, няма да се примиря! Ще реагирам докато съм жив. Няма да е лесно на тия, дето искат да ми затворят устата. Мисията им, дето се казва, е съвсем невъзможна. Ето как смятам да реагирам. Сервирам ви направо своята реакция, "плода", който тя породи:До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България
До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
КОПИЕ: До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РИО-Пловдив
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив
Уважаеми г.н Омбудсман,
Уважаема г-жо Министър,
През тази есен, предвид създалата се крайно тежка ситуация в учреждението, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, ми се наложи да напиша няколко изложения на своята гледна точка спрямо случващото се, които изпратих до съответните оторизирани институции; мина време, и дори, представете си, получих и отговори от въпросните институции, което за мен е една чудесна изненада. Ето цялата поредица от тези документи, с които съм запознал и читателите на своя блог, предвид важността и обществената значимост на проблемите: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Здравейте,
Натъжихте ме, направо ме разстроихте с последните редове на недовършеното си писмо. Почувствах изчерпването ви- нещо безкрайно познато за мен, което се повтаряше толкова пъти че в крайна сметка доведе при мен до депресия от изчерпване(така я наричат лекарите). Ламята, срещу която се борим е толкова многоглава, толкова порочна и гъвкава в действията си че наистина изглежда като непобедима.Изсмуква жизнените сокове на човека, попаднал в ноктите й. Няма да ви товаря с дълги писания. Ще си позволя да споделя как бих написала аз това писмо. Но аз съм си аз,Вие сте си Вие, не се съобразявайте с моето мнение, защото не съм сигурна че съм права.
Бих написала писмото в административен стил, кратко и стегнато,разчитайки на факти и заключенията от тях. Нали жалбите са писания административни,би следвало да са лишени от емоции и собствени разсъждения. Имам предвид нетърпимостта на администраторите към многословието, лиричните излияния и дългите фрази. Те не обичат да се напрягат, да спират и разсъждават върху нещо по-сложно и трудно смилаемо, да препрочитат, започвайки от началото на изречението. Мързи ги да работят, казано по-просто. Кафка и Оруел има много малък шанс да са чели, дори едва ли са чували за тях и фактът че ги споменавате, ще ги раздразни и озлоби още повече.
На мен лично не ми харесват и ироничните, някъде дори саркастични прилагателни пред думите директорка, инспекторка..Не е някак си вързано с вашето ниво на възпитание,да нападате и обиждате така директно живо човешко същество. Изобщо категорично и крайно май не е хубаво да се изказва човек. Не знам дали това не съм го усвоила, без да искам, от французите, които винаги смекчават нещата и успяват да убедят някого в правотата си, придържайки се към добрите маниери.
Иначе сте си абсолютно прав за всичко, което казвате. Няма нужда да се защитавате, нещата са много прости- един обикновен случай на психически тормоз и непоносимост към по-умния, по-кадърния. широко скроения, свободолюбивия. Сигурна съм че това е ясно и познато на директорките, инспекторките и министрите. Нали и те са имали своите шефове, знаят че пътя към успеха им са компромисите със съвестта им и угодничеството. Déjà vu и в Западния свят.
Желая ви да останете спокоен, мискинлъкът на другите не е наш проблем. Ще си плащат за лошотията.
Погледнато от един друг ъгъл нищо особено не се е случило- в един колектив, където прекарваме половината от времето си не може да няма обиди и конфликти, както в едно семейство. И аз и съпругът ми сме се държали с директорите като с колега, чиито функции са малко по- различни от нашите. На мен харлем директрисата ми е казвала 'докога ще те държим тука', аз редовно съм излизала, затръшвайки яко вратата на кабинета й, колегата по немски заяви на учителски съвет, че верността й към партията е срам за училището. Мъжът ми каза на бившата директорка на Френската гимназия че изобщо не става за директорка на всеослушание, а на инспекторката зададе пред всички въпроса 'кога бяхте младши експерт, та вече станахте старши', ' какво разбирате от методика вие'. Плащахме за всичко знаете как, както вие и съпругата ви, но споменатите шефки поне нямаха глупостта да водят съдебни дела.
Желая ви успех и едно по- лежерно приемане на нещата от нашта си действителност. Правим достатъчно, но да се даде власт на глупак е страшна работа- тъпак в действие големи поразии прави!
Мария Василева
Благодаря за коментара! Аз май, според казаното от Вас, трябва да напиша два текста, единият този, другият - в чисто административен стил, както ме съветвате. И да пратя на инстанциите този административния. А този да остане само за АДМИНИСТРАТИВНИЯ РОМАН. Ще видим. Има време да помисля. Въпреки че бях се зарекъл да науча инстанциите да четат такива текстове, заканата ми изглежда е сюрреалистична. Впрочем, какво значение има, нима очаквам някоя институция да повярва на мен? Или пък, опази Боже, да ме подкрепи? Или да почне да ми състрадава? Та нима институциите могат да имат сърце?!
Грънчаров славослови съгласните и сипе помия срещу несъгласните. Хммм... познато.
госпожо анастасова не Ви ли е срам поне малко да пишете такива злобни коментари?????
Срам ме е, но какво да правя... :(
Публикуване на коментар