Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

петък, 22 ноември 2013 г.

Ще се освободим ли някога от неканените си "освободители", от освободителите ни от самата свобода?


Автор: Иво Инджев

От самото си възкръсване от петвековното небитие България започва да се бори да се еманципира от Русия и да се откупи (включително с репарации, сякаш Русия е воювала срещу българите, а не срещу Турция) от обсебващата й патерналистичност (ако позволите да се изразя меко по отношение на бруталната руска намеса в българските дела).

Освобождаването от освободителите, твърдо решени да останат тук и да ни освобождават вечно от каквото си поискат, дава временни резултати при управлението на Стамболов, когато младата ни държава постига наистина сензационни резултати в развитието си. Освободила се не просто от освободителката, но дори и от официални отношения с нея, България учудва света с темпове на прогрес, които дават основание да бъдем наричани „японците на Балканите”. Впечатлената Европа не просто забелязва България, но и буквално я спасява (за пръв и последен път) от неприкритата заплаха от завръщането на руската окупация, надвиснала с демонстрация на военна сила по заповед на руския император Александър Трети, решен да накаже непокорните български неблагодарници, дръзнали да се обединят въпреки руската забрана.

През 1886-та година в цяла Европа избухват демонстрации в защита на заплашената от руска окупация млада България. Особено активно протестират социалистите в в Дрезден и в славянофилската по онова време Чехия. Британският премиер лорд Солсбъри държи в Лондон пламенна реч в защита на българската независимост, заплашена от руска инвазия. Това вбесява руския император Александър Трети до степен да допусне руска военна интервенция в Индия, за да отмъсти на британците. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: