NOрешарски: Двама пратеници на Протестна мрежа – Иво Божков и Васил Гарнизов, заминават днес за Украйна, където ще се включат като подкрепа в протестите срещу властта в украинската столица Киев. Вижте какво послание ще носят те:
Звернення від Протестної Мережі до протестуючих в Україні
Чверть століття тому українці і болгари вирвалися з рук радянської окупації. З тих пір ми йдемо по одній важкій дорозі, тому знайте, що для нас ви наші брати, які ми і є найсправді. Перед нами кровожерливе чудовисько, яке в черговий раз піднімає руки, щоб захопити найцінніше що у нас є - нашу Свободу. Боріться сміливо, боріться до кінця, не здавайтеся! Щоб не сталося, знайте, що повстала Болгарія з вами. Ми впевнені в європейському майбутньому України і в успіху вашої справедливої революції і продовжуємо боротися і у нас за європейське майбутнє Болгарії. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
11 коментара:
Няма въстания в България. За щастие.
Това с въстанието в България наистина е пресилено, но Ангел Грънчаров кой знае защо си е наумил, че само уличните протести са израз на гражданска позиция и общество и място не може да си намери от щастие, че няколко души викат и подскачат от време на време в центъра на София. Не че на България не й трябва въстание, но ИСТИНСКО въстание. На всички посткомунистически страни им трябват въстания, но не бутафориите от 1989, а действия, които да отстранят реално и безвъзвратно комунистите от власт. Въстание междувременно трябва и на Америка, за да свали «прогресивно-социалистическата» клика във Вашингтон, която в пълна сила води страната към социализъм и комунизъм.
Иначе между Украйна и другите страни от Източна Европа има много прилики, но и много разлики. Една от съществените разлики между протестите в Киев и София е, че украинският протест има ясно политическо лидерство в лицето на опозиционните партии, докато в България протестът е, така да се каже, аполитичен, аморфен и без лидерство, защото всички партии са дискредитирани. Затова е и толкова неубедителен. Само че да не бързаме със заключенията. Фактът, че украинската опозиция подкрепя демонстрациите, не означава автоматично, че тя е „проевропейска”, докато правителството „проруско”. Нещата не са така прости. Опозицията във всички посткомунистически страни, вкл. в Украйна, е под контрола на комунистите и тайните служби независимо под какъв етикет се явява, затова дихотомията „правителство-опозиция”, познато от старите демокрации, в такива държави не функцонира. Така че голяма част от украинския народ може да е за Европа, но това не означава, че партиите, обявяващи се също за Европа, в действителност са такива.
Също както в руската Дума няма правителствено мнозинство на Единая Россия и „опозиционни фракции” в лицето на КПРФ, ЛДПР и т.н. Това е за наивници, всички са заедно и са едно.
Друга съществена отлика между Украйна и Източна Европа е, че Украйна открай време е неделима съставна част от старата Руска империя и нейната зависимост от Москва е несравнимо по-голяма от тази на „народните демокрации” от източна Европа. Ето защо тя при никакви обстоятелства не би могла да се откъсне от Русия, дори формално да стане член на ЕС. Виждаме, че и България, макар и член на ЕС, продължава да е тотално зависима от Русия, какво остана за Украйна. Следователно дори едно хипотетично украински членство в ЕС не би било проблем за Москва, но пък за сметка на това то би било фатално за ЕС, и ето защо:
Както казах, българското членство в НАТО и ЕС с нищо не помага на страната да стане по-западна, а само служи на руските интереси, защото става точно обратното: вместо ЕС да се разширява на Изток, България разширява руското влияние на Запад и го прави по-източен. Ако трябва да бъдем безпощадно честни и последователни, трябва да признаем, че приемането на СИВ в ЕС беше грешка, защото по този начин не ЕС погълна СИВ, а СИВ – ЕС. За внимателните наблюдатели е ясно също така, че дори Източна Германия в момента много коварно поглъща старата ГФР, а не както изглежда на повърхността, че ГФР присъедини ГДР! Едно евентуално украинско членство в ЕС пък би било абсолютно пагубно за съюза, защото Русия така би влязла през парадния вход в Европа. Оттам до членството на самата Русия в ЕС би било само една стъпка. Впрочем Русия някой ден и на това може да се реши, но само при нейни условия, т.е.като първа цигулка. Русия никога няма да се примири нейният глас в ЕС да тежи колкото на Люксембург например. Но ако успее да промени правилата на ЕС, нищо чудно в близко бъдеше да приветстваме и Русия в „семейството на свободните народи”! Защо не? Русия след 1991 никога не се управлявала от комунистите, Путин и Единая Россия са десни, консервативни, а КПСС е забранена. Външно по-добре от всички други посткомунистически страни. Това съвсем не е толкова утопично, както изглежда, защото обявената цел на Горбачов и Шеварднадзе си беше обединена Европа от Атлантика до Урал или дори Владивосток и Ванкувър.
Така че най-добре би било СИВ вкупом да бъде изхвърлен от ЕС и ако може да се възстанови положението отпреди 1989, защото поне половината свят така ще остане свободен, докато сега целият ще бъде погълнат от комунизма. Това, разбира се, вече няма как да стане и последиците за Запада ще са фатални.
В действителност Западът направи грешка още 1985-1989-1991, когато прие развитието в комунистическия лагер за чиста монета. Но Западът толкова копнееше за край на Студената война, че си затвори очите за фарсовия характер на промените в Източна Европа. В действителност Западът трябваше да настоява за реална декомунизация и наказване на комунистическите престъпници, а не да се задоволява с козметичните промени на Горбачов и наследници и последователи и ако комунистите откажеха, да не им оказва никаква помощ, а да ги остави да се оправят сами. Така двете системи щяха да продължат да съществуват паралелно или „мирно съвместно” вероятно още дълго, но накрая едните щяха да клекнат истински и по-вероятно това щяха да бъдат комунистите и тогава светът веднъж завинаги щеше да се избави от комунизма. Вместо това комунистите се възползваха от наивността и великодушието на Запада, за да работят против него и да го подкопават, докато накрая го поставят на колене.
"Преди четвърт век украинци и българи се изтръгнаха от ръцете на съветската окупация."
Предлагам тази смела прокламация да бъде прочетена нашите храбри представители на главната улица на Донецк. Но трябва да преведена на език, на който ще я разберат поне 70% от хората.
/Донецк го предложих чисто произволно, защото съм имал щастието да изкарам в този прекрасен 40 дни/
да се чете: ... в този прекрасен ГРАД 40 дни.
"Перед нами кровожерливе чудовисько, яке в черговий раз піднімає руки, щоб захопити найцінніше що у нас є - нашу Свободу."
Орли! Лъвове!
Не плачи майко, не тъжи!
Направо сущий Левский и Тарас Шевченко!
Аз може млад да загина!
Апостоли в премеждие
На чела им левски знаци, в очите им плам!
Но кълни майко, проклинай таз руска черна прокуда!
Това, че има все още резервати на комунизма и съветизма като тоя Донецк изобщо не означава, че българите и украинците не могат да бъдат свободни народи. А само показва, че преклонението пред комуно-съветщината е една прекалено комична перверзия...
"...резервати на комунизма и съветизма като тоя Донецк..."
Това ли измисли, бре Пишурка? Ами Днепропетровска, Мариупольска, Сумска, Харковска, Кривойрожска, Полтавска, Кримска обл? Територия колкото половин Европа , с многомилионно население, говорещо само един език - а познай кой! В този "резерват на комунизма" е съсредоточена 70% от индустриалнана мощ на Украйна.
Що не отидете да изнасяте революция там, та да ви видя, революционери несретни!?!
Тоя таваришч съвсем превъртя! :-) За Съветския съюз си жали непрежалимо бедното му сърце! :-) Колю, кво ти става бре, сега вече е в 2013-та, не 1952 г. бре?! Събуди се малко... горкият! как безутешно страда по СССР! Приплака ми се...
Грънчаров, възрази му по същество, ако можеш. Недей само фърля слюнки.
Комуноидчо, не се обаждай когато не те питат... не си ти тоя, който ще ми каже какво да правя, понял?
Публикуване на коментар