Навремето, към края на 1996 г. (ноември-декември), общо взето хилавите протести у нас срещу правителството на Жан Виденов, довело страна до всеобщ, до тотален колапс, получиха мощен тласък от протестите на братята-сърби срещу диктаторското правителство на гоцевия приятел Свободан Милошевич. Тогава демократите-сърби протестираха всеки ден, в дъжд и в сняг и нашенският търпелив масов Ганю, знам ли, сякаш се впечатли от това - и в един момент също започна да излиза на протести; и то не само в София, но и в цялата страна. Когато в късната вечер на 10 януари 1997 г. комунистите се нахвърлиха да бият протестиращите, с това те подписаха смъртната присъда на своята власт - от другия ден протестите станаха вече съвсем масови, всекидневни, а след 20-тина дена комунистите сдадоха властта и се обявиха предсрочни избори. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
5 коментара:
Назидателният тон никога не помага, Грънчарски. Нито пък високомерието.
Моля Ви, контролирайте емоционалните си изблици и неласкавите епитети, с които кичите българите, това е недостойно за един интелектуалец и философ, който трябва да има по-трезво и обективно отношение към света. Разбирам Вашето опиянение от уличните протести, но както гласи мотото на великия философ Дейвид Хюм: „Остани трезв и не забравяй да си скептичен!”. Не съм срещал в трудовете на великите философи подобни характеристики на техните сънародници, макар че са имали всички основания за критика към тях, още повече предвид общото много ниско ниво на населението в миналото. Кант или Хюм или Декарт никъде не казват, че германците, англичаните (шотландците) или французите са „малодушни, недостойни, безволеви мрънкала, презрени гьонтапигьозовци - жалки, нещастни псувачи.» Между нас казано ВСИЧКИ народи по света са такива, но не е хубаво това да се казва публично - xaxa.
Колкото до възхваляваните от вас протести: ами сърбите както протестираха, така сега ги управляват отново комунистите и националистите на Милошевич. Българите както протестираха, така сега отново ги управляват комунистите на Виденов. Украинците както протестираха и правиха «оранжеви революции», така сега отново ги управляват «регионалистите» и комунистите на Янукович и Симоненко. Така че нещата не опират до малодушие, А ДО ЛИПСА НА АЛТЕРНАТИВА. Българските протести биха били много по-енергични и масови, ако имаше ясна политическа алтернатива, но такава отсъства. Това е обяснението за тяхната неефективност, а не Вашите емоционални народопсихологически излияния, които не са никакви обяснения.
Освен това са необходими и някои фактологически уточнения. Виденов не беше свален от протестите, а от тов. Олег Лобов, който му напомни, че е време да се оттегли. При това Виденов по стар комунистически образец подаде оставка не пред НС, а пред… партийния конгрес! Протестите впоследствие не бяха насочени срещи Виденов, а срещу евентуално ново правителство на БСП без избори и в крайна сметка бяха само параван, защото стратезите отдавна бяха решили съдбата на БСП, която трябваше да се оттегли в опозиция, за да могат Костов и ОДС да проведат реформите и най-вече приватизацията в угода на номенклатурата. (Друг въпрос е, че Костов прояви известна самостоятелност и се наложи също да бъде свален.)
Обръщам Ви внимание и на протестите сега в Тайланд, който от години също се върти в омагьосан кръг. Ако смятате, че Тайланд е образец за гражданско общество, също можете да го дадете за пример на българите.
Накрая нека подчертая - парадоксално, но факт: Америка се намира в същата ситуация като България и неслучайно запасни генерали зоват за бунт, гражданско неподчинение и сваляне на Обама и на цялата корумпирана мафия във Вашингтон, но виждаме, че американският народ спи, „протяга се на дивана и се чеше между краката.”
Нелош коментар от форума на Медиапул:
Украйна никога няма да "избяга" от Русия не защото не иска, а защото това исторически e обективно невъзможно. Украйна винаги е била неделима част от Руската империя, а съветска социалистическа република я прави Ленин след Октомврийската революция. ССРУ става член и на Обществото на народите с разрешението на Сталин, за да се засили влиянието на комунизма в тази организация. ЕС ще допусне фатална за съществуването си грешка, ако приеме Украйна за член. Това няма да я откъсне от руската орбита. Обратно, Русия ще влезе през парадния вход на ЕС. Путин отдавна е проиграл всички варианти и всички са печеливши за Русия. Влючително и членството на Украйна в ЕС. Тогава Русия няма да има нужда от "Троянски кон" в ЕС, за какъвто обяви България. Tогава това ще е краят на ЕС. Това го знае много добре и самият ЕС. Украйна ще стане член на ЕС толкова, колкото и Турция, която отдавна е подписала споразумението за присъединяване и води преговори по отделните глави, които в момента са в мъртва точка.
Драги ми г-н другарю, съвети от рода на този:
Моля Ви, контролирайте емоционалните си изблици и неласкавите епитети, с които кичите българите, това е недостойно за един интелектуалец и философ, който трябва да има по-трезво и обективно отношение към света.
ми показват единствено, че, първо, не Ви изобщо не Ви е ясно каква е мисията на философите, сиреч, че съвсем не Ви е ясно какво правят и какво следва да правят "интелектуалците" и "философите", а също така, че съвсем не разбирате, че за тоя особен "сорт хора" има нещо, което е свято, то е именно свободата, тъй че, честно казано, напразно се хабите да ми изтъквате постоянно, какво било "правилно" и какво не било "правилно" да мисля или да правя. Аз ще мисля и ще правя това, което аз смятам за добро, понимаете меня? Не се грижете толкоз за моята "правота", това си е моя работа, понимаете меня? Точка.
Запетая, точка в края
той не знае...
:)
Публикуване на коментар