Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Вдъхновява ме идеята да бъдем най-напред и преди всичко друго човеци: философията на това ме е научила

Вчера, бързайки необичайно за работа (имах първи час) все пак успях да напиша един импровизиран текст, който даже не можах да прегледам за правописни грешки, камо ли пък за стилистични или някакви други: Дали няма да бъда убит от някой инфаркт още преди да успея да разбера какво точно ще се случи?. Както и да е, днес решавам само лекичко да го редактирам, щото ми се ще да остане като автентичен документ, свидетелстващ за състоянието ми в този ден. Тази сутрин имам малко повечко време (часовете ми са по-късно) и пак ми се ще да продължа темата - както обещах там, щото поради липса на време се наложи да прекратя писането. Междувременно ето вчера се случиха нови събития, заслужаващи да влязат в моята хроника на така богатия и интензивен живот в нашето школо.

Ще пиша: защото, първо, в училището няма потребната атмосфера и настройка за диалог с администрацията; второ, щото това, по моя преценка, са обществено значими проблеми, за които обществото и данъкоплатците заслужават да бъдат информирани; трето, щото по едно стечение на обстоятелствата съм не само психолог, но и блогър, комуто това е работата, да изважда наяве нередностите; пето, щото искам да предизвикам дебат по всичките тия проблеми; шесто, щото ми се иска да допринеса с нещичко за създаване, за реконструиране, за възсъздаване на вярна, точна картина на течащите в нашата образователна система процеси и пр. Има смисъл да се пише, да се мисли, да се говори; ако аз не пиша, ще трябва да вярваме само на слуховете, дето се ширят в нашата училищна общност; аз пък съм модерен човек и предпочитам да залагам не на слуховете, а на по-новите технологии за обмяна на мисли и т.н. Тия пък, дето така панически се боят от гласността - аз съм неин горещ привърженик - нека да имат добрината да преосмислят позицията си. Но то за тия неща се иска и известна доза честност. Както и да е. Да продължа "животоописанието" си. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

как не те е срам поне малко..... ти срам нямаш ли.....

Анонимен каза...

Брех, как ми изтрихте скромния коментар, Грънчаров! Жалко, защото винаги твърдите - лицемерно, разбира се, че сте привърженик на свободата на словото :)
Та, бях написал следното:

Подтикнат от писанията ви и от собственото си желания да узная гледната точка и на другата страна, се свързах с г-жа Анастасова и ще публикувам мнението й в собствения си блог, който, мисля, не е по-малко популярен от вашия.
Трябва да се чуят и двете страни, нали така?

Ангел Грънчаров каза...

Нещо сте се заблудил, никой не Ви е трил коментара, просто сте забравил къде сте го публикувал. Апропо, Вие дори сам не знаете кой сте :-) Кой е Вашият блог, анонимнико?