Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 19 януари 2014 г.

Швейцарска приказка, или как живеят швейцарците





(ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Живи да ги ожалиш...

Elena Spasova

Анонимен каза...

Горките!

Iaden Van Der Burena

Анонимен каза...

На подобни наивни представи за «Запада», които, колкото и да е странно, битуват и в 2014 в главите на някои хора, вкл. на Ангел Грънчаров, макар че сега не е 1968 например, може и трябва да бъдат противопоставени «Задочните репортажи» на Георги Марков:

Тъкмо поради липсата на що-годе обективна информация и поради пороя от евтини пропагандни лъжи, с които партията залива българските граждани, в България се създаде това, както вече казах, дълбоко неприсъщо на реалистичния характер на българите отношение към Запада. Като реакция срещу напора на пропагандата, която оплюва всичко западно, хората приемаха един колкото обратен, толкова и неверен образ на западния човек и западния живот.
„На Запад няма нещастни хора!“ — ми бе казал един мой читател.
„На Запад всички са богати!“ — бе казал друг.
Колкото повече българските вестници и радио говорят за тежкото, бедствено положение на трудещите се на Запад, толкова повече обикновените хора в България си мислят, че на Запад трябва да е фантастично добре. Мисля, че ако всички западни пропагандни средства се бяха опитали да работят в същата насока, те никога нямаше да постигнат този успех, който постигна за тяхна сметка партийната пропаганда у нас, превръщайки Запада и западния гражданин в култ.
Лично аз при срещи с читатели или при разни други поводи съм се опитвал да анкетирам представата на обикновените български граждани, които не са пътували и не могат да пътуват, за западния живот. Удивително е убеждението, че животът на Запад е много по-лесен, отколкото този в България. За мнозина западното богатство е някаква даденост, която принадлежи на всички, сякаш по улиците на западните градове са разпилени долари, които чакат някое момче от Бусманци да мине и да ги събере (понеже лордовете ги мързи да се навеждат). Всеки западен град, без значение кой е и къде е, във въображенията на хората е приказно красив. Отношенията между самите западни граждани също носят този фантастичен характер. Те не са изцапани с нравствената мизерия на българските делници, където човек трябва да казва думи, които не иска, да се покланя на хора, които мрази, и да хваща за отдушници на мъката си жената и децата си. Виж, западните граждани казват след всяка втора дума „моля“, те не се пенявят за щяло и не щяло и дори когато ги обидиш, са все пак внимателни и възпитани. Друго нещо си е Западът, не е нашата дивотия. Българското въображение отказва да приеме каквито и да е опити някой да смъкне западняка от тези лъжливи висоти. Преди време казах на някакъв гостуващ българин, че все още не съм видял в лондонското метро или автобуси млад човек да стане и отстъпи мястото си на възрастна жена, на бременна или майка с дете. „Не може да бъде!“ — извика нашенецът и ме погледна с такова подозрение, като че бях човек на легацията. И след това иди му разправяй, че западният живот не се състои само от избор на автомобили, вили на Канарските острови и яхти по всички морета.

Ангел Грънчаров каза...

За какви "наивни представи" говорите, след като тук, в случая, става дума не за някакви представи, а за това, което виждат очите ни? Става дума за непосредствена реалност, която да бъде отричана е просто нелепо. :-) Апропо, Георги Марков пише за нещо друго: за идеализация на нещата, която е присъща на несведущия, за незапознатия с нещата човек. В случая обаче имаме само факти, които ни се дават с фотографска точност, да бъдат отричано това, което виждат очите ни, също така е нелепо...

Анонимен каза...

Да, но някак много селективно е възприятието Ви. Въобще това е голям проблем в научната методология – от цялото безкрайно множество на фактите в света трябва да направим избор и освен това да придадем на отделните факти относителна тежест, за да си съставим мнение или теория. Снимките от някакъв спа център нищо не показват или доказват, те може да са и от Албания или Молдова. Иначе не съм нихилист или „антизападник”, не отричам постиженията на Швейцария или на Швеция или Португалия например, както и обстоятелството, че те имат и отрицателни и тъмни страни.

Въобще аз призовавам за трезво и обективно отношение към света, стига с тези детинщини за «Запада», още повече че независимо от тази или онази лъскава витрина той е деградирал и се намира пред колапс. Това не е марксизъм или антизападничество, а обективна оценка на днешното плачевно състояние на света. Ангел Грънчаров това, разбира се, ще го отхвърли като евтина болшевишка пропаганда, но вероятно ще гледа като втрещен, когато и Америка стигне до гръцкото положение, че и по-зле. Ама как така, това са пропагандни басни, това е невъзможно! Напротив, възможно е и е даже много вероятно. Само че моите усилия да събудя политиците и човечеството са напразни и те ще се опомнят едва, когато вече ще е късно. Но аз не се оплаквам и не хленча като Ангел Грънчаров, а запазвам дистанция към света и живота, не се вайкам и не проклинам света и обществото. Хората и светът са такива, каквито са, няма други.

Ангел Грънчаров каза...

Приказките за това как Западът бил "деградирал" и се бил "намирал пред колапс" ги оставете за пред някакъв пенсионерски клуб по комунизъм, там може някой да и Ви се върже. Но не и тук. Откакто се помня слушам и чета тия пропагандни клишета за "скорошната гибел на прогнилия Запад", ала Западът, видите ли, не само че не умира, напротив, излиза от всяка една криза все по-мощен и жизнеспособен. Тия претоплени, ала прокиснали пропагандни кагибистки манджи няма как да ги изплюскат даже свине, а какво остава за разумни хора...