Национал-комунизмът мина в настъпление: да върви по дяволите България - ако символът на "българщината" ще е Сидеров!

Из: Поправката на Волен Сидеров срещу хомосексуалистите се добра до пленарната зала

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров успя да прокара скандална дискриминационна поправка в Наказателния кодекс, която предвижда затвор от 1 до 5 г. и имуществена санкция до 10 000 лв. за хората, демонстриращи хомосексуалната си ориентация чрез участия в шествия и паради или чрез медиите и интернет. Промяната ще се гласува утре. Тя бе внесена от Сидеров още през септември м.г. след провеждането на прайда в София. В писмо до медиите "Атака" обяви, че "за пореден път изразява недоволство от днешния гей парад в столицата, организиран за шеста поредна година. Това чуждо на националните ни традиции и морал уродливо явление се състоя за пръв път през 2008 г. и оттогава до днес се провежда без никакъв адекватен отпор от страна на държавните институции".

КОМЕНТАР, КОЙТО СПОДЕЛЯМ: Отвратена съм, погнусена съм! Символът на омразата - Волен Сидеров - не разрешава на хората да показват, че се обичат. Може да си простак, може да крадеш, да убиваш с алчността и некадърността си народа в тази държава, но не можеш да показваш любов. Ако това се случи, хак ни е нещастието, в което живеем. Накрая тук ще остане само Волен Сидеров с харема си. Да върви по дяволите България - ако символът на българщината ще е Сидеров.

Vesselina Sedlarska

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo