Дойде времето за най-жестокия нравствен избор: или ще бъдем човеци, или ще заживеем по човешки - или ще се затрием!

Обявих преди няколко дена един новогодишен семинар по нравствените проблеми на съвременността и написах за тази цел няколко текста; последният от тях е ето този: Душеспасителният проблем: как да стигнем до така жизнено необходимия ни поврат в съзнанията, в душите?. Идеята ми беше именно да предизвикам един такъв "душеспасителен", пък и, защо не, един душеочистителен разговор, но това не се получи; почти никой не се включи в предложените от мен обсъждания, което за мен е знак, че те са изключително необходими. Да, изключително необходими са, щото явно даже липсва настройка, нагласа за подобни обсъждания, липсва също така и съзнание за тяхната необходимост. Работата в тази сфера, сферата на така потребния ни нравствен живот явно е крайно тежко, щом се оказва невъзможно даже да се поведе такъв един разговор, в който страните да участват с желание, дори с вдъхновение, със съзнание за смисъла и дори ползата от подобно разговаряне. Явно за много хора не е по силите да проблематизират нещата, да ги осъзнаят именно като проблеми, което и показва, че тия хора си живеят с коварната илюзия, че "при нас всичко си ни е наред в тази област", "всичко си ни е перфектно", "ний сме най-добрите, ний тук проблеми нямаме" и прочие. Мълчанието обаче издава, че тия хора имат страхотна нужда, ала нямат необходимите умения да вникнат и да се замислят, за да схванат именно съдбовността на нравствените проблеми за живота на човека. Е, аз ще продължавам да настоявам за такива разговори, няма да се спра, знам, че ще дойде моментът повече хора да се развият умствено и душевно дотам, че да осъзнаят нуждата от тях.

Аз се постарах да начена този разговор не на една чисто теоретична плоскост, а на една по-скоро практическа; не разговорът да бъде от типа "общи приказки", а да бъде за конкретни житейски и жизнени проблеми, за проблеми, които са се породили в реалния живот, в реалните отношения. Давах примери със случки и преживелици в едно училище, в което имам честта да работя. Оценявам ситуацията в това училище като тежка именно и най-вече в нравствено отношение, като съм длъжен да спомена, че то не е изключение или прецедент, така е навсякъде, във всяка една сфера на българския живот, така е, ако не е и още по-тежко, в другите училища. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo