Вчерашния ми ден беше доста напрегнат - както обикновено. Искам вкратце да кажа какво се случи - зер, тия мои записки един ден може да послужат даже и пред експертната комисия, която, по настояване на моята работодателка, изразено в нарочен документ до ТЕЛК, ще установява моето... психично здраве! Както и да е де, така и така, аз си пиша дневник и нищо не ми пречи да щрихирам някои случки от вчерашния ден, щото те така или иначе имат отношение към моята голяма тема от последните няколко години, а именно: психологическата ситуация в нашата родна образователна система. Е, разбира се, и ний, дейците на тази система, сме човеци, имаме и други, съвсем обикновени човешки грижи, тъй че всичко се смесва, както и подобава за живота. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
8 коментара:
Шопенхауер е казал, че за философа е безразлично къде по света живее, защото физическото му тяло е само една малка и незначителна част от неговата личност. Важен е духът. Затова той предоставя на останалите обикновени смъртни грижата за състоянието не нещата на мястото, където се намират.
Така че философът не би трябвало да се интересува особено дали е интересно да се живее у Българско, Португалско или Малайзийско, той е над тези неща.
Добре се справяте с администраторите. Според мен този е начинът. На вас ви олеква, защото съвестта ви е чиста, а на тях им се стъжнява, защото и те самите не знаят дали са прави и допускат че грешат.
мария василева
Шопенхауер е бил богат - това е причината да мисли така, при това не е живял у Бугарско...
Богат е може би пресилено, но наистина е наследил от баща си значително имущество и понеже е бил сметкаджия, така го е изчислил и разпределил, че до края на живота си да не му се налага да работи и свободен от финансови грижи да си пише книгите с некомерсиална цел на спокойствие.
Само че и той поне на младини не е бил чак толкова безразличен към външния свят, както проповядва, защото е навремето правил списък, в който сравнява предимствата и недостатъците на Франкфурт и още един град, не си спомням кой, за да реши къде да се засели и избира Франкфурт. Въобще Шопенхауер съвсем невинаги е живял според собствените принципи.
Иначе аз мисля, че от един определен момент нататък за един философ формалното му физическо местонахождение вече наистина е без особенно значение, защото по-важен в вътрешният мир и духът и затова се учудвам на тази фиксация върху «Бугарско» и по тази логика върху «Сръбско, Бразилско, Филипинско». Впрочем Бугарско е нелошо място място за пенсионери и рентиери и неслучайно англичани и руснаци го избират за тази цел.
Не отричам обаче, че поне на младини човек е хубаво да види малко свят, вкл. да поживее в голям град с библиотеки, концерти, опера, театър и т.н., но от един момент нататък това става не само излишно и досадно, а даже контрапродуктивно. Идеалът не е някакво пустинничество а ла Иван Рилски, но все пак по-изолирано съществуване встрани от човешката суета, например във вила в планината, където можеш да седиш на терасата и да се вслушваш в тишината. Марксистите например са фетишисти на труда, според тях той е централен за човешкото съществуване. Нещо подобно се наблюдава и в някои от съвременните капиталистически общества и най-вече в Америка, където работата също е издигната в култ – не, разбира се, физическият труд, за него си има латиноамерикански имигранти – хаха, американците не са големи фенове на грубия физически труд и предпочитат машини.
Само че големият руски пианист Лазар Берман (1930-2005) например казва: «Мнозина си мислят, че любимото ми занимание е да свиря на пиано, но това не е така. Най-много обичам да си седя и да не правя нищо.»
А големият френски социолог Алан Турен казва:
“Най-вече ние сме повече или по-малко единодушни, че трудът не може да е самоцел и че той със сигурност не е цената, която трябва да плащаме за някакъв първороден грях или предпазване от бедност. Основната си енергия не би трябвало да инвестираме в производството на стоки и услуги – И ТЯХНАТА КОНСУМАЦИЯ – добавено от мен, - а в личния си живот, създаването на социална справедливост и свободното време.”
Вила в планината, глупости за Америка, изчислил си издръжката за цял живот - абе идиот, ти не си ли изчисли издръжката, а после дойде 1997 и кво ти се случи?... Ти да не си синчето на Гергов, милионера с леви възгледи... Вуте би казал: Е те такова животно нема...
Имам чувството, че се смесиха много аспекти и се загуби същината. Аз разказах някои истории, възрази ми се, че нямало значение къде живеел философа, щото понеже е дух, за него това нямало било значение. Аз пък твърдя, че има: ако бях богат (парично) и не бях принуден да работя за да се издържам (и да издържам с труда си семейство) най-вероятно философията ми щеше да бъде съвсем дрлуга, да не говорим за преживелиците ми - и за главоболията ми. Даде се пример с Шопенхауер, да, наистина, той е имал възможността да живее философски тъкмо заради парите на баща си (което все пак не е могла да профука свободолюбивата му майка, с която не бил в добри отношения). Много интересно е обаче какъв би бил животът на Шопенхауер ако той беше в моето положение - цял живот да е принуден да работи съвсем непривлекателна работа за единия, дето се казва, хляб. В едно общество, което е съвсем неблагодарно - и което съвсем не толерира духовните, интелигентните хора, да не говорим пък за личностите. Като нашето. Тъй че има голямо значение къде живее човекът. А философът е преди всичко човек. Човек в истинския смисъл.
Всичко това наистина се отклонява от съдържанието на поста в блога, но все пак ще добавя, че Ангел Грънчаров както обикновено поставя акцента прекалено върху външните обстоятелства на живота и българската действителност, за да може – типично български маниер, който самият остро критикува - да роптае и мърмори. Ако, ако…, ако не бях това, ако не бях онова, ако… ами ако котката беше кон, щяхме да яздим нагоре по дърветата. Други общества са били още по-неблагодарни към философите, класическата древност, която днес превъзнасяме, е осъдила на смърт Сократ и без малко същата съдба да не сполети Аристотел, ако не бил избягал от Атина. Поради това Аристотел в края на живота си вероятно е бил крайно огорчен.
А на горния коментатор с примера на 1997 ще кажа: ами какво се случи в Америка през 2008? Не изличи ли финансовата криза цялата средна класа в Америка? Ами какво да кажем за голямата вероятност от втора голяма вълна на финансовата криза, която окончателно ще затрие Америка и света? За съжаление светът не е онова удобно и уютни местенце, което им се иска да е на някои хора. Напротив, предстоят големи сътресения.
Мърморкото сте Вие, другарю конспиролог. При това доста старателно се мъчите да ни пробутвате претоплените, ала прокиснали кагебистки тези за "гибелта на Америка" и "всеобщия бъдещ триумф на комунизма по всички земни кълбета", ала не се усещате, че звучите твърде смехотворно...
Публикуване на коментар