Той беше особняк, както подобава за един философ, но въпреки всичко не беше лош човек. Това, че сме имали политически различия не ми пречи да го уважавам най-искрено. Познавам го лично от времето преди 1989-та година - когато го поканих да изнесе лекция в създадения от мен ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ към ПУ "П. ХИЛЕНДАРСКИ", където работех тогава като млад асистент по философия. И баща му, академик Кирил Василев идва тогава в Клуба. И още мнозина други, примерно проф. Иван Славов, Бог да го прости; и той почина преди време.
Беше славно време тогава, имаше надежди, ентусиазъм. Витаеше дух на искрено свободолюбие. Философи като Николай Василев бяха душата на дисидентските настроения от онова време. Ще ми се да напиша нещичко за него тия дни, с което да го почетем в следващия брой на списание ИДЕИ. Или някой друг ако напише нещо за него, нека, ето, колегата Райчо Радев го познаваше повече, бяха близки, нека той да напише, предлагам му тук да напише нещо за починалия си приятел. Нещо за живота и идеите на Николай Василев, което да публикуваме в следващата книжка на списание ИДЕИ.
Бог да прости философа Николай Василев! Нека душата му намери покой в по-добрия свят...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
За мъртвите или добро, или нищо, но Николай Василев беше един от безбройните предатели в българския преход. АСП беше един от многобройните троянски коне на БКП в СДС, а самият той като вицепремиер (!) и министър на образованието в правителството на Филип Димитров например подкрепяше антиправителствената учителската стачка, т.е. един вид стачкуваше срещу самия себе си, нещо невиждано и нечувано в историята!
И аз не го обичам, а богове не съществуват.
Лека му пръст все пак.
Публикуване на коментар