Дали пък моите интервюта пред украински медии през последните две години не повлияха така революционизиращо върху братята-украинци?

През 2012-2013 г. на няколко пъти ми бяха поискани и дадох цяла поредица интервюта пред украински медии, като всичко започна с мое писмо до Путин, публикувано в рускоезичния ми блог, благодарение на което украинците се свързаха с мен и наистина на няколко пъти ми поискаха въпросните интервюта. Тия дни се шегувам с моите хора в къщи, като им казвам: "Виждате ли какво направиха под влиянието на моите интервюта братята-украинци? Чудесии направиха! Извоюваха си свободата! А у нас хората не ме слушат - и затова нищо особено не са постигнали." Такива нелепици казвам на моите хора в къщи, казвам им тия неща - шегувам се с тях по този начин. Но все пак дали поредицата от мои интервюта пред украински медии през изминалите две години наистина не повлия така революционизиращо върху братята-украинци? Шегувам се като поставям този въпрос, разбира се, нека някои хора не се ядосват излишно; това е просто една малка шегичка. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo