Колегата блогър Ангел Грънчаров, който организира в мрежата подписка за моето завръщане на екран в БТВ, е публикувал в своя сайт позицията ми, както му я споделих в електронна преписка между нас. Не съм целял това, но след като така е преценил (при изричното ми становище, че нямам какво да крия), инициаторът на подписката на практика е свършил деликатната работа вместо мен.
От една страна нямах намерение да занимавам аудиторията с този въпрос, който не е повдиган никога от мен, но пък щеше да бъде странно изобщо да не реагирам на факта, че стотици хора изразяват подкрепа за моята персона, а аз „нямам отношение”.
Използвам случая да благодаря за личната съпричастност на всеки, независимо от вероятността това усилие да няма практическа стойност и дори независимо от опасността подписката бъде употребена в обратната посока от онези, които не биха пропуснали да се възползват от някаква моя слабост (например под формата на злорадство заради малък брой подписи)!
Както става ясно от писмото ми, във всичките три случая в живота ми, когато съм бил обект на „гласуване” (в подписа да бъда назначен за директор на БТА през 1990-та, три години по-късно да не бъда уволняван от БТА , а наскоро и за „Човек на годината” на Българския хелзински комитет), съм имал щастието да получа подкрепа, с каквато малцина политици могат да се похвалят (да, знам, че става дума за различни величини, но „величието” на „бройката” не ме интересува).
Така че „бройката” в сегашната подписка за мен не е от значение - една телевизия с аудитория от стотици хиляди зрители винаги може да обяви за пренебрежимо малка претенцията на няколкостотин или дори на няколко хиляди души.
Предпочитам все пак да оставя темата на този етап затворена в рамките на онова, което господин Грънчаров е преценил да публикува.
Това пише г-н Инджев в блога си по повод на подписката; моя милост там си позволи да напише следния коментар, за който г-н Инджев ми даде повод:
Искам да благодаря на подписалите се, на подкрепилите подписката; смятам, че винаги има смисъл ние, гражданите, да реагираме по някакъв начин, да имаме позиция по повод на това, което става в медиите, да изискваме от тях известен морал, да се опитваме да им въздействаме към по-добро с оглед ширещата се в тях деморализация да бъде поне малко намалена или дори озаптяна.
Има един важен, пък макар деликатен момент, на който искам да обърна внимание: настоящето ръководство на btv не носи, разбира се, пряка вина за политическата репресия над г-н Инджев, която си позволи едно друго ръководство на същата тази медия, едно друго ръководство, което си позволи да угодничи най-безсрамно пред силния човек тогава, именно пред президента Първанов. Та значи преди вече ето колко станаха години върху г-н Инджев онова ръководство е упражнило натиск, с оглед да го принудят да си подаде оставката - и предаването "В десетката..." беше свалено от екран. Г-н Инджев, независимо от квалификацията си на перфектен журналист и също така независимо от безупречната си репутация беше и все още е поставен тежките условия на нежелан и неприет от нито една медия журналист, в унизителното положение да е без сигурни доходи и без средства за съществуване. Вярно, btv е частна медия, никой не може да й налага каквото и да било, това сегашно ръководство няма вина за случилото се, но все пак тъй като несправедливостта над г-н Инджев се свързва с въпросната медия, ние, зрителите, ние, потребителите на продукцията на тази медия, все пак имаме известно морално право да реагираме, пък и, защо не, да поставим въпроса за моралния реванш, за нравствения дълг, който същата тази медия btv има над несправедливо тормозения и уволнен от нея по безцеремонен начин журналист.
Когато са вършат някакви безобразия, ний, гражданите, пред чиито очи се случва всичко, не трябва да мълчим; ето, тогава, когато уволниха г-н Инджев, ние, българите, за жалост, си замълчахме, ние имаме този табиет да търпим, да мълчим, да реагираме с прекалено закъснение; но все пак е по-добре да реагираме макар и късно, но изобщо да реагираме, а не да продължаваме да мълчим до безкрайност и да търпим всички гаври. И още един момент искам да изложа, който допълва смисъла на тази наша гражданска акция, преизпълнена с преди всичко нравствен смисъл: ние, гражданите, искаме да преподадем на медиите един урок: че не могат да си правят каквото искат без изобщо да се съобразяват с нас; показваме им, че ние всичко забелязваме и няма да търпим несправедливостите, гаврите, унизителните подлизурковщини пред силните на деня и пр. Да, показваме им, че се отвращаваме от подобни неща и че държим нравствен реванш все пак някога да има.
Давайки този урок не само на ръководството на btv, но и на всички медии, ние всъщност им правим добро, даваме им знак да се предпазват от подобни неща, даваме им шанс да се очистят поне малко от нечистотиите, в които са затънали. За да имат нашите медии някакви претенции на "морални корективи" на управляващите сами следва да бъдат носители на безукорен, на безупречен морал; ако това не е така, то всичко отива по дяволите. Както именно и се случи: напоследък аморализмът става вече съвсем непоносим: имам предвид изпълненията на "журналисти" (с извинение за неподходящата в случая дума!) като Бареков, Росен Петров и други... дренки от все същия дол. Примерно, ръководството на btv следва някога да осъзнае, и ние, подписалите се, му го напомняме, че е грозно толкова време да са разчитали на предаванията на одиозни шоумени (да ги нарека все пак така, щото друго прозвище не им отива, то и това не им отива де, ама карай!) като Слави Трифонов, Бареков, Росен Петров, Карбовски и прочие "величия", разчитали са и са залагали на такива, а виж, Иво Инджев са го подложили на гонения, на притеснения, лишили са нас, публиката, от сериозни предавания на сериозни журналисти, заслужаващи това име. Тези медии следва да разберат, че не могат, че не е в техен собствен интерес да се гаврят така грозно и грубо с нашите вкусове, че не бива да си позволяват да ни мислят за пълни балъци, за олигофрени, за идиоти, за безмълвни твари, все едно че сме не човеци, а говеда, овце и прочие.
Ние, зрителите, ние, читателите, ние, гражданите, сме длъжни да покажем, че няма да търпим такова унизително отношение на медиите към нас. Заявявайки тези неща гласно, даваме шанс на btv и на останалите медии да си правят добре сметките: нека да разберат, че срещу себе си нямат една безволна инертна "маса", която може да понесе всякакви гаври, а имат срещу себе си достойни хора, които не търпят гаврите, няма да понесат издевателствата с нашите вкусове, с морала, с добрите нрави и прочие. Смятам, че с подписката си преподаваме на btv (пък и на другите медии) един безценен урок по етика на отношенията със зрителя, за който те следва да са ни благодарни; и в това също виждам смисъла на нашата гражданска акция.
А иначе подписката продължава, тя е на ето този адрес - давам го, понеже някой хора по-горе питат къде могат да се подпишат. Да, подписката до ръководството на btv за връщането на предаването на г-н Иво Инджев "В десетката..." продължава да набира сила. А вие подписахте ли се? Не пречи и вие да се подпишете - стига да споделяте поне отчасти идеалните мотиви, които ни вдъхновяват нас, вече подписалите се...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Подписах се !
Но 279 подписа за какво говорят?
Надявам се силата на петицията за Иво Инджев да залее като цунами заспалата България???
Петя Николаева
Говорят, че 279 души не знаят какво означава 'доносник'. Същите не са запознати с факта, че никой не е уволнявал въпросната персона, а тя сама си напусна. Означава също, че няколко овце могат да се подписват, а нямат изградени елементарни читателски хигиенни навици - например да се съмняват в пропагандните писания на 'персона'-та, която наистина не заслужава да бъде наричана журналист.
Публикуване на коментар