.
.
... Аз съм отломка, но не от една българска мечта, а от една българска илюзия, илюзията, че с кръвта си и храбростта си може да изкупим глупостта на властниците си. Двеста хиляди мъже оставиха костите си, за да сбъднат илюзиите им. Тука на Балканите не си сбъдваме мечтите, ами си ги давим. Давим си ги в кръв. И само който види тая кръв знае, че годините немат значение, и държавите немат. Човеците са важни. Като легнеш у окопа - сички наедно ги едат въшките - и сърбите, и българете, и шиптарете. Турците и евреите - и тех, нема рамазан, нема шабат - за въшките е все курбан-байрам! Туй ще рече, че кръвта е една и съща... Нема важно на кой се Бог кланяш, моят бог не е нито Аллах, нито Христос, моят бог се казва Йована... Йована, дето душата ми разпъна, тя ми е разпятие, и покаяние, и бог. Само тя ми остана. Едни викат, че се казвала не Йована, а Македония. Други викат, че името й било Европа. Трети на голям параход я видели, там пък се казвала Америка. Ама за мен си е Йована. Вечер, като седна край огъня, все на нея й говоря, ей така й думам: "Ех, Йовано, Йованке... Яз те дома чекам, дома да ми дойдеш. А ти не доладяш душо, сърце мое, Йовано. А те чакам, Йовано, песен да ми изпееш... Како майка сина имала, се що син иская, се му майка давала, а син - болен. Болен откакто се родиа. Да ми пееш как са разцъфтели бахчите, разпукали се люляци, замирисали девойки, а он болен. Болен, откакто се родиа. Да ми пееш как и аз ето по мръкло лутам, ноч ме пие, месечина ме пие, нищо ми ние. Здрав съм... А болен. Е те затова те чекам, Йовано, дома да ми дойдеш, а ти не доладяш душо, сърце мое, Йовано... Йовано... Йовано... Ех, Йовано!" (Из "Кощана" на Бора Станкович, Монолог на чорбаджи Митке)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар