Публикацията под заглавие Популизмът и демагогията у нас ни обливат на мощни талази - и ни задушават вече!, посветена на описанието на някои най-нови и чудати случки от живота на нашата училищна общност (става дума за знаменитото пловдивско училище ПГЕЕ или някогашния ТЕТ), предизвика много и то най-разноречиви коментари от какви ли не хора; появи се нещо като дискусия, нещо, наподобяващо демократичен дебат - което, разбира се, е за приветстване, щото точно това е нещото, което отдавна ни липсва, което отдавна ни е потребно. С оглед да съхраня тези коментари си позволявам да ги публикувам в отделен постинг - в моя блог, в който твърде много се ценят дискусиите, това е обичайна практика. Ето сега и самата дискусия в нейния автентичен, нецензуриран по никой начин вид:
44 коментара:
Анонимен каза: Г-н Грънчаров може да спрете да пишете своите простотии в блога си, защото повечето истории си ги доукрасявате. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар