Снимка: Otec Pahomiy Zhelev
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
8 коментара:
Това свято място е манастирът "Дионисият", един от двадесетте в Света Гора - Атон. Как да го посетим? Написано е в "Атон. Пътеводител" - издание на УИ "Паисий Хилендарски" 2013 г.
Все още не съм бил в Света гора въпреки че отдавна си мечтая да го сторя...
За да се отиде там, трябва да имаш разрешение от патриарха, там е като затворена "военна база", живеят така, както и през 12 век, няма електричество и т.н. и са само мъже. Не знам какъв е снисълът на тази "секретност", но е много странна, поне за мен. Мисля, че не това е начина за "връзка с духовното".
Не е съвсем точно така - по всички манастири, с изключение на "Констамонит" и "Есфигмен" има електрическа енергия. Навсякъде битовите условия за поклонниците са много добри. Наистина трябва специално разрешение, но не е трудно да се получи. Но, Света Гора не е място за разходка, а за поклонение! Книжката ми помогна на много хора да намерят пътя до нея(първото й издание беше през август, 2011г). Парпулов
Мястото е прекрасно, но бог не съществува.
Към коментара от днес в 13:54
"А вие в Америка защо биете негрите?"
Анонимен каза...
Това свято място е манастирът "Дионисият", един от двадесетте в Света Гора - Атон. Как да го посетим?
Обяснявам - с разрешение на службата на нашия Св. Синод. Най-лесно става по случай храмовите празници на нашия манастир - Св Георги Зограф: 6 май - летен Св. Георги и 17 ноември - зимен Св. Георги
1. Изпращате си ксерокопие от международния паспорт.
2. Получават уверение че ще имате виза за Атон.
3. На сутринта в деня на заминаването /около 7.30 ч / трябва да сте пред Атонската митница в с. Уранополи - на третия ръкав на Халкидики - Гърция
4. Получавате визата - една красивооформена хартийка с вашето име, подпис и печат.
5. Отивате на фериботното пристанище - около 300 м. от митницата
6. Качвате се на ферибот , който отива до "Зографос" - така гърците наричат българския манастир.
7. След пътуване около 1 ч. слизате на пристанището /май беше трето по ред/.
8. От пристанището до манастира - около 1ч и 20 мин. пеша.
9. Можете да посетите и други манастири - но само по море или пеша.
Аз съм имал великото щастие да видя нашия, сръбския "Хилендар" и руския "Св. Пантелеймон"
От сърце желая на всички /за добро или за лошо - само мъже/ да видят тези красоти и да изпитат всичко това, което съм изпитал!
Много добре е, че споделяте опита си! Хората ще ви бъдат признателни за това. Позволявам си малки доуточнявания. Разрешително се издава от Бюрото за поклонници на Света Гора в Солун. Не е необходимо да се ходи там - нещата се уреждат по Е-поща и факс-а.Разрешителното се получава в Урануполи в деня, за който ви е издадено. Важи за три нощувки - 4 дни. Фириботът пътува ежедневно в 9:45. Арсаната (пристанището) на "Зограф" е второто по ред (първото е "Йованица"). От него до "Зограф" се стига за 50 - максимум 60 минути.
Кога сте били в Света Гора? Аз съм ходил няколко пъти в периода 2002-2013 година.
Още веднъж Ви благодаря за споделената информация! Парпулов
Публикуване на коментар