Попаднах на любопитен текст под заглавие 15 мифов российской истории, негов автор е Михаил Бабич. А в този текст открих един момент, който лично на мен ми обясни изчерпателно поразителната близост на руския език с българския, за която не се бях замислял; оказва се, че руският език толкова много прилича на българския тъй като в основата на официалния (литературния) руски език стои т.н. от автора "църковнославянски език", сиреч, другояче казано - старобългарския език. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
5 коментара:
"Old Church Slavonic, also known as Old Church Slavic (often abbreviated to OCS; self-name словѣ́ньскъ ѩзꙑ́къ, slověnĭskŭ językŭ) was the first Slavic literary language. The 9th century Byzantine Greek missionaries Saints Cyril and Methodius are credited with standardizing the language and using it in translating the Bible and other Ancient Greek ecclesiastical texts as part of the Christianisation of the Slavic peoples.[1] It is thought to have been based primarily on the dialect of the 9th century Byzantine Slavs living in the Province of Thessalonica (now in Greek Macedonia). It played an important role in the history of the Slavic languages and served as a basis and model for later Church Slavonic traditions, and some Eastern Orthodox and Eastern Catholic churches use this later Church Slavonic as a liturgical language to this day. As the oldest attested Slavic language, OCS provides important evidence for the features of Proto-Slavic, the unattested common ancestor of all Slavic languages."
Ако умееш да четеш само български, това трудно ще го разбереш.
Нито Българският е руски, нито руският е български, и двата са "старо славянски" църковни, но те всички езици са свързани с църквата, порадо факта, че тогава книгите са били само църковни.
Ако приемем че българите са дошли от Персия, предполагам че езикът им не е имал нищо общо със славяните, с които се омесват в 6,7.8.9 10 век.
Но за онова време данни няма.
Спорът просто е безмислен.
Все едно шведите да се чудят какъв им е езика. Ами просто шведски, както български, както руски, украински, полски, словенски, чешки, моравски.
Иди кажи на поляка че езика му идва от българския, или на чеха, или на македонеца. Между другото, полският за българите е много по-близък отколкото руският. Ние имаме много еднакви думи с поляците, отколкотто с руснаците. Да не би и полският да е български!!???
Изобщо Грънчаров се чуди какви глупости да си измисли за да се счепка нещо за Русия.
Не си прочел текста, от който представих този откъс. Изказваш се неподготвен. Коментираш нещо, за което не си осведомен.
Всеки народ живее с митове и клишета за своята история, затова не е лишено от смисъл твърдението, че историята са лъжите, които никой не оспорва. Бабич е малко краен в някои съждения, но несъмнено и руската история се нуждае от пренаписване.
Колкото конкретно до близостта на български и руски и въобще славянските езици, истината изглежда е, че не български прилича на славянски, а по-скоро обратното – славянски прилича на български. Или по-точно: (пра)българският език не е славянски и вероятно не бил индоевропейски език, но се е намирал под силно индоевропейско влияние. Впоследствие той и сродни нему езици са оказали силно влияние върху славянски. По-късно в България се възприема славянски език за държавен и богослужебен, макар че той е бил чужд за българите. Той понякога се нарича църковнославянски или „старобългарски”, но Пламен Цветков по-коректно го нарича „кирило-методиевски”. Този кирило-методиевски език оказва силно влияние върху неславянския български, както и върху руски. Поради дългото и сложно двупосочно взаимодействие между български и славянски те много си приличат, особено в речника, но българската граматика продължава силно да се отличава от славянската. Иначе руският гъмжи от „църковнославянизми”, можем да ги наречем и „българизми” – всички съчетания „жд” (между) вм. руското „ж”, „щ” вм. „ч”, многобройната липса на руските „пълногласия” –оро и –оло (град, глас вм. город, голос и т.н.) и пр.
"Пламен Цветков по-коректно го нарича кирило-методиевски"
Да напомним: Константин Философ, наречен Кирил е може би най-добре подготвеният и най-ефективен за времето си византийски дипломат. Изпращан от Императора на мисии, сам или придружен от брат си Методий, Кирил неуморно е работил за силата и славата на своята родина - Византия. Воден от дълга си да служи на родината си той обикаля почти полвината цивилизован и нецивилизован свят. За двамата братя от Солун се знае, че упорито са избягвали да влизат само в една държава - съседна България. Защо? Неизвестно.
Аз имам своя собствена теория - знаели са че в тая България е пълно с комплексари, както цитирания по-горе Пламен Цветков, който 12 в. след Кирил и Методий нееднократно е доказал правотата на решението им.
Пламен Цветков е сериозен учен и дори да не сме съгласни с всички негови тези, не можем да ги подминем с лека ръка. У него няма никакви комплекси, напротив, той непрекъснато настоява, че българите трябва да се освободят от своите комплекси, защото нямат никакви основания за понижено самочувствие.
Генезисът на българския език, както и на българския народ, е сложна тема, която може би никога няма да бъде изяснена и разплетена докрай. Изглежда е прав акад. Владимир Георгиев, който твърди, че българският език е СПЕЦИАЛЕН език (и оттам българският народ е специален народ). Във всеки случай е време да се сложи окончателно точка на славянския мит за произхода на българите и за славянския характер на българския език. Каквато и да истината, БЪЛГАРИТЕ ОЧЕВИДНО НЕ СА СЛАВЯНИ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е СЛАВЯНСКИ ЕЗИК и голямата заслуга на Пламен Цветков е, че акцентира върху този факт.
Колкото до Кирил и Методи, тук специалистите ще кажат, но по всичко изглежда, че те не са влизали в България, защото не са имали какво да правят там, понеже тя по онова време е била една неславянска и езическа страна. Ето защо техните книги не са били нужни на българите. Едва с покръстването нещата се променят и княз Борис приема техните ученици и възприема църковнославянски или „кирило-методиевски” за държавен и църковен език, въпреки че за българите той е бил чужд и неразбираем и такъв си остава и до днес. Алтернативата е била държавен и богослужебен език да стане гръцки, който дотогава е бил използван за официален от ханската канцелария за кореспонденция и надписи, но това лесно е можело да доведе елинизация на българите и княз Борис предвидливо го избягва. Вместо това той възприема кирило-методиевски, който вече е признат и канонизиран за свещен език и на който са преведени най-важните богослужебни книги. В средновековието въобще не е било задължително официалният език на една страна да съвпада с разговорния език на народа. По онова време в Западна Европа господства латински, който отдавна не е говорим език, а във Византия официален е класически гръцки, който е много различен от говоримия гръцки. Кирило-методиевски също е изкуствен език, защото Кирил и Методий са принудени да сътворят цяла нова, сложна религиозна и философска терминология не един дотогава безкнижен език.
Български е бил и си остава много различен от „църковнославянски”, наричан понякога и – неправилно - „старобългарски”. В действителност това е диалектът не на българите, а на славяните около Солун, които обаче в сравнение с българите на Балканите са били едно малцинство. Време е да се развенчае мита за „славянското море” в което се били „претопили” (пра)българите. Истината е обратна: славяните са се претопили в българското (и може би тракийското) море.
Публикуване на коментар