Ето откъс от мое писмо до един достоен и свободолюбив човек, което току-що написах. До един човек, до една личност, която много уважавам. Не е интересно кой именно е този човек, коя по-точно е тази личност, но това, което казвам на този човек, смятам, че има значение и за всеки друг човек - ето по тази причина привеждам този пасаж от писмото си до него и тук. Та да се знае как стоят нещата в това отношение: наченатата тема или проблем са важни, а какво пречи и да бъдат обсъдени в една свободна дискусия? Ето въпросния абзац: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар