Всъщност, ситуацията е коренно различна: ниският и средният според възгледа на либерализма (социализма) за да гледа и да вижда над оградата трябва да се качат било на раменете, било на главата на високия (способния), който да ги носи и да изнемогва от тежестта им, а пък те щастливо да си паразитират. Според консерватизма всеки нека да се оправя сам, да не чака нищо наготово, никакво паразитиране не бива да се допуска: като си нисък, погрижи се да си направиш подиум сам, та да достигнеш до едно по-високо ниво, но за всичко разчитай на себе си.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
и аргументът на карикатурата има основание, но и във вашите думи има някаква истина, затова аз съм за умерена политика, която помага на по-слабия, но без да спъва по-силния. Центризъм.
Публикуване на коментар