А ето това не е ли поредното свидетелство за банкрута на образователната ни система?

На времето влязох в университета с петица по литература - падна ми се Вапцаров... Но Вапцаров с основните си произведения и по тема, в която можеш да изразиш познаването си на този автор, ако си на 19 години. Стихотворението "Кино" - което не се учи по програма в гимназиите - е поредният гаф на странната група литературоведи и литературо-чиновници, които очевидно нямат собствени стандарти за да могат да препоръчат такива на средношколци и кандидат-студенти.

На първата сесия от кандидат-студентския изпит по литература в Софийския университет тази пролет се падна Ботев - какво по-хубаво би могло да се падне на български младежи, ориентирали се към хуманитарното познание? И резултатът е... над 80 на сто двойки! Не е ли време колегите във Факултета по славянски филологии да си припомнят, че ако скъсаш на изпит 80 на сто от учениците си, всъщност пишеш двойка на себе си. Пишеш "слаб" на литературните анализи, които си произвел с колегите си, пишеш "слаб" на учебниците, които си издал заедно с чиновниците в министерството, пишеш "слаб" на умението си да формулираш и да предлагаш теми, съответстващи на етапа на интелектуално развитие, характерен за хората на 18-19 години...

Ще видим какъв ще бъде резултатът от днешните матури, но ако Вапцаровото "Кино" повтори резултатите от темата за Ботев в Софийския университет - екипът от литературни чиновници и експерти, който си е позволил тази ексцентричност категорично трябва да "отиде на кино"... Защото или имаш държава, или нямаш, или имаш образование, или нямаш, или имаш стандарти и администрация, която ги поддържа и налага - или отиваш да се занимаваш с художествена самодейност... Въпреки, че и там не е препоръчително да се свири и рецитира фалшиво.

Написа: Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo