В коментар в блога ми под публикация от днес - виж: Аморално е да се стои на власт при толкова много доказателства за непригодност и несправяне - един анонимен, представящ се за мой ученик, пише нещо твърде интересно и показателно - във връзка с моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам този многозначителен текст (на моменти имам чувството, че го е написала самата директорка в прилив на угризения на съвестта - и в прилив на рядко спохождащо я красноречие; но това, което е сигурно, че в този текст са изложени най-съкровените - най-удобните! - мисли на този сорт хора, който се олицетворява от екзистенциалния тип на директорката) та значи публикувам този текст защото ми е крайно интересно как други хора ще възприемат казаното в него; интересуват ме и реакции на други мои ученици, щото, не крия, добре съзнавам, че учениците ми в този момент са поставени в съвсем нелека нравствена ситуация. Този анонимен обаче си позволява да говори от името на моите ученици, което е доста претенциозно - при положение, че аз имам всякакви ученици, т.е. учениците ми не могат да имат само една преценка за нещата, а имат най-различни преценки. Тъй че да се говори от тяхно име е доста порочна, бих казал извратена претенция. Аз лично ще напиша отговор на този човек по-късно, а сега ме интересува как други хора възприемат написаното; казусът е чудесен, направо нямам думи, че съдбата е така щедра към мен напоследък; ето, четете: (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
13 коментара:
По изцяло невежествената пунктуация съдя, че този текст е писан или от самата директорка, която е прочута с това, че не знае къде се слагат запетаи (а тя самата е преподавателка по български език!), или от най-добрият и ученик, когото тя е научила само на две неща: да лъже и лицемери и... да не слага правилно запетаите :) Съвсем случайно да ги слагаше като бай Ганьо пак по-често щеше да налучка правилното им място, но ето научен е да бърка постоянно мястото им. :)
Скъса ми сърцето другарката, те са все така сърцераздерателни : ) да не описвам целия им така характерен подход.
Капка Вачева
Трябва да издържиш, г-н Грънчаров, Той вероятно има други планове за теб! Животът е борба всеки ден...
Mariana Tomova
Писмо от анонимник?! Анонимно изразяват мнението си страхливците и подлеците! Честния човек никога не крие лицето си!
Yordanka Marinova
Това писмо не е написано от ученик. Нито от настоящ ученик на ПГЕЕ, нито от минал, нито от бивш. Някоя даскалица по литература се е постарала (престарала) да го напише, но си личи очебийно, че не го е писал ученик. Трябва да си пълен идиот да си помислиш, че това писмо го е писал ученик. Учениците няма как да са толкова злобни.
Интересно и доста прочувствено писмо. Дали е писано от ученик? Някой смятат, че не е ... А ако е писано? Струва си да се помисли по това, ако си умен, защото най-лесно е да се изхвърли в кошчето за хартии. .."казвам го не с омраза, а с болка …
Къса ми се сърцето, защото аз самият преди години г-н Грънчаров загубих интерес към предмета, заради вас."
За да бъдеш добър учител не е достатъчно да бъдеш добър и оригинален специалист. Имали сме много доказателства за това.
Г-н Грънчаров, аз за разлика от другите, Ви пожелавам да се върнете отново в училище! Но, трябва да прочетете много внимателно горното писмо! В него има неща, върху които трябва много сериозно да се замислите, ако искате да се усъвършенствате като учител!
Желая Ви здраве и успех! Парпулов
Благодаря, г-н Парпулов, радвам се че опитахте да разберете какво искам да кажа, вместо да отрязвате, като останалите дървени коментатори. За тях бих могъл да напиша няколко думи, но не е мястото тук (всъщност като се замисля къде ли е мястото ? Хората чуват, това което разбират в края на краищата :) )
Г-н Грънчаров, все още очаквам вашия отговор на писмото ми. До колкото за учениците от което име говоря съм длъжен да ви припомня, че до колкото разбрах от вашите статии и от въвлечени в конфликта страни ученици от класовете на които преподавате са написали жалба до РИО и до Агенция закрила на детето, което е провокирало проверките. Какво е мнението за това на класните ръководители, те как са реагирали ?
Има много въпроси на които бих искал да ми отговорите, очаквам ги с нетърпение.
Пожелавам ви прекрасен ден!
От един Страхливец
Благодаря, че успяхте да видите същината г-н Парпулов.
Все още очаквам вашия отговор, г-н Грънчаров.
Пожелавам ви хубав ден!
Я да кажа и аз нещичко. Макар че който се е интересувал от училищните истории, отдавна би следвало да знае становището ми, аз от доста време пиша по тях.
Аз съм психолог; мен трудно някой може да ме метне, да ме накара да му се вържа. Пък и с писане се занимавам откакто се помня, това е мое всекидневно занимание. Като капак на всичко долавям все оня същия подход и почерк: да бъде устройван "народен съд" над "лошия човек", "нашия враг" и пр. Но ще кажа въпреки всичко нещичко. За да хвърля известна светлина.
Авторът на писмото се мъчи да демонстрира изживяването на някакви "сложни чувства", амбивалентни тъй да се рече. Ето тук не му се връзват, както се казва, "гащите", а то паднат ли гащите, знайно е, лъсва... знаете какво лъсва! :-) Много е сложно описанието на чувства, майсторлък се иска в това отношение. Или се иска поне искреност. Фалшът личи отдалеко. Ето защо за мен писмото съвсем не е интересно, г-н Парпулов. Не ме трогна. когато доловя истинско, чисто, неподправено чувство, непременно реагирам. И друг път ученици са ми писали писма, отговарял съм им; в книгите ми за образованието има доста такива примери. Този път не съм впечатлен. Долавям изкуственост, фалшът струи отвсякъде. Лицемерието също. Трудно може някой да ме подведе и да ме превърне в глупак. Щото не съм такъв. Мога да се преструвам на такъв, но не съм такъв.
Със злобни, недобронамерени, извратени, опорочени хора не обичам да разговарям. И с глупави, и с фалшиви хора нямам особено желание да говоря. Примерно, ако някой толкова желаеше да ме впечатли, ама истински, можеше да излезе от своето име. Криенето на своята личност говори за нечиста съвест, то е собственоръчно написано признание за нечиста съвест. Други ученици са ми писали публично, но от свое име. Интересно е от какво може да се плаши този "ученик" след като аз вече не съм никакъв фактор в това училище. Дето вече не съм в това училище. Морални скрупули ли има?! Айде де! И какво му пречи да покаже лицето си. Нечистата съвест. Това е. Там е проблемът. Тъй че пет пари не струват "умните съвети" на този нещастник. Нека да иде да пробутва съветите са такива, които ще му се вържат. Мерзавците като човешки тип не са ми интересни. те с нищо не могат да ме изненадат. Мерзавците са способни да правят само мерзавщини.
Признавам си, още не съм прочел внимателно писмото. От него струи фалш, ето това ме отблъсква. Прочетох го "диагонално", е, хвърлих му един поглед, но наистина с нищо не бях впечатлен, камо ли пък "грабнат". Виждате какво голямо внимание обръщам на всеки човек, дори на най-големи мои критици, примерно прословутия докторант Узунов. Аз съм диалогичен човек. този фалшификат обаче с нищичко не ме впечатлява. Май ще трябва да упражня насилие над себе си все пак да прочета внимателно писмото му. Е, нямам сили. но пък г-н Парпулов, човек, когото уважавам, ме съветва да го прочета. Ще се наложи, както се казва, да се пожертвам. Да упражня насилие над себе си - заради г-н Парпулов. каква ли толкова голяма загадка се крие в туй писмо? заинтригувахте ме силно, г-н Парпулов. Да не сте се вързал на на плоския му номер? Ще видим.
За писането на жалби от "така силно страдащите от тирана Грънчаров народни маси" да кажа две думи. Интересно е, че многоуважаемата г-жа директорка нито веднъж, повтарям, нито веднъж, не ме запозна с това от какво именно се били жалвали тия същите "страдащи народни маси". Тя кри от мен до последния момент тия жалби, писма, петиции и пр. Казваше ми само "има ей-такава папка жалби срещу теб", но няма да ти ги покажа, а и няма да ти кажа какво са писали в тях, щото, видите ли, тя била обичала народа, а аз съм бил мразел народа, и съм щял бил да "отмъщавам" на съответните класове или съответните ученици. Тя ми е чела "подбрани пасажи", придружени при това с неин коментар. И когато аз й казах, че тия "жалби" си приличат като две капки вода, сякаш са писани под индиго, тя доста се засегна, сякаш изобличих, сякаш разкрих някаква най-строго пазена държавна тайна. От този момент вече избягваше да ми чете и избрани пасажи. Страх я беше от нещо. Гледаше ме доста уплашено като й казваш: я да видим от какво толкова се жалват, интересно ми е. Тя отвръщаше: не, ти ще злоупотребищ и ще пишеш в блога за това. Всъщност, ако не знае някой аз бях уволнен не за друго, а заради това, което правя в блога. Това за "жалващите се ученици", за "не умеещия да преподава философия Грънчаров" и пр. се приказки за наивници. Онова, заради което бях уволнен, е че си позволих да се възползвам от свободата на словото си, ето го моето същинско "страшно престъпление", заради което бях наказан с уволнение. Поради безсилие да ме накажа зе това, тя положи огромни, титанични усилия да съчини и разиграе онази другата история за "жалващите се от лошия преподавател ученици". Тя използва един най-банален подход за разправа с опасния човек, който използват всички неоригинално мислещи администратори-директори. Жалваха се ученици, жалваха се родители, жалваше се "възмутения колектив", тия, дето сме живели повече, знаем, че това е арсеналът, използван в онова другото, добре познатото време, на което г-жа Анастасова е толкова голяма почитателка. Времето, в което нашето училище официално се наричаше ТЕТ-Ленин - и за което тя така жали. Тя всъщност още си живее с представите на това време. Там й е най-големият проблем.
От 16 класа, на които преподавах тази година, са се боли пожалвали от мен два или три, не зная точно. И една родителка се била пожалвала. Това е. Аз обичам, прочее, да се жалват от мен. Щом се жалват, значи всичко е наред. Ако почнат да ме хвалят, виж, тогава много ще се позамисля. А като се жалват, съм спокоен. Така и трябва да е. Значи добре си върша работата щом се жалват. Трябва да се жалват. Даже се чудя защо толкова малко хора са се жалвали от мен. Значи наистина не съм толкова добър, колкото трябва. Ако бях наистина добър, щяха да се жалват всички. :-) Явно не съм достатъчно добър. Е, никой не може да е съвършен, така и аз...
Както и да е. Та ще опитам тия дни да прочета това писмо. С огромно насилие над себе си. За момента силно ме отблъсква лъжливостта, необичайната неискреност, която долавям в него. Подобни хора не ме вълнуват. Аз си падам по истинските неща. Философ съм. Ментетата не ме впечатляват.
Всичко добро! Хубава вечер на всички!
Ха-ха! Грънч, като не ти е удобно нечие мнение то е "фалш", нали?
Уважаеми г-н Грънчаров, не искам да четете нещо "за мой хатър". Колкото хора, толкова и гледни точки. Знаете го по-добре от мене, защото Ви е професия. Тук става въпрос за нещо друго. Отхвърляйки с лека ръка едно различно от нашето мнение, ние унищожаваме опорната точка на лоста на мисълта ни. Уверен съм, че знаете правилото на лоста (но ще го напиша) - колкото опорната му точка е по-далеч от задвижващата сила, толкова е по-голяма подемната му сила. Мъдрият човек не се нуждае от хвалебствия, а от опоненти. И за това Ви препоръчвах да прочетете внимателно това писмо.
С най-добри чувства и с уважение Парпулов
Абсолютно вярно и много мъдро пишете, уважаеми г-н Парпулов, точно така е както твърдите, самата истина е това. Не зная дали си давате сметка, но работата на философите, пък и на психолозите понякога е доста, да го нарека так, своеобразна: понякога ни се налага да... блъфираме, за да създадем потребните условия за измъкването на тъй потребната ни информация; с човеци, сам знаете, да се работи е крайно трудно, с човешки души - още повече. Та аз понякога блъфирам, такава ми е професията; ето сега вече, в интерес на истината, мога да кажа, че блъфирах с определена цел когато казах, че не съм имал търпение да изчета онова писмо; прочетох го най-внимателно, разбира се, за мен също са най-интересни писмата, в които ме критикуват, дори плюят и т.н.; а "хвалебствените" съвсем слабо ме интересуват. То по това се разпознават глупаците: че обичат само хвалебствията, че много се трогват от думите на подлизурките и подлизурковците. Това са прости истини. Та затова аз се престорих, че не ме вълнува писаното в горното писмо, с оглед да почерпя още информация, ала ето, въпросната особа млъкна гузно, кой знае защо? :-) А иначе всичко е наред, така и трябва да бъдат нещата.
Всичко добро Ви желая!
Публикуване на коментар