Продължение на Откритото ми писмо до Бойко Борисов

Няма как, трябва да си допиша писмото до Бойко Борисов - виж Първата част на моето предизборно Открито писмо до Бойко Борисов - колкото и да не ми пише такова писмо тази сутрин, сядам да си довърша работата: като си се хванал на едно хора, ще рипаш докато свири музиката. А в тия предизборни дни аз се захванах с една неблагодарна работа, именно да пиша като ангажиран гражданин писма до всички политици, за да им кажа най-неприятните истини, ония истини, за които всички благоразумно мълчат - или за които само малцина дръзват нещичко да кажат. Та ми предстои много писане в оставащите дни до изборите. Но ето тази заран да си допиша писмото до Борисов; ето какво се получи:

И тъй, г-н Борисов, искам да ти кажа как аз видях, възприех случилото се по време на твоето управление. Би следвало да ти е интересно да знаеш точно как хората като мен възприеха твоето поведение по времето, когато ти беше на власт. Впрочем, един близък на мен човек заради това, което ти си позволи да правиш по време на управлението си, примерно, да се гавриш с младите като ги съветваш да стават овчари ("щото в Европа много се търсело овчото месо") или да си садим картофи ако искаме да ядем картофи и пр., той също така подхвърли и нещо за знаменитите филии, намазани с мас, които ти си бил ял навремето, та заради такива твои приказки тоя човек ми заяви твърдо, че щял бил да гласува за... БСП, дори и с риск ръката му да изсъхне! Но ето сега искам да ти изредя твоите фатални грешки, щот по време на управлението си ти се самозабрави дотам, че почна да се държиш на моменти като слон в стъкларски магазин. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo