Във вчерашната публикация на тема Човещината руши всички стени - и стопля всички сърца, даже и най-ледените - тя, чини ми се, наподобява нещо като философска проповед, не знам защо, но напоследък взе да ме "избива" в този иначе чудесен и при това съвсем слабо развит жанр на философията! - в един момент, размекнат, обещах да напиша още три-четири текста преди да се захвана с някои други инициативи, свързани с реакцията ми спрямо моето тъй скандално уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм работил 14 години, извършено предпразнично, само няколко дни преди празника 24 май. Та обещах да напиша нещо като "прощални обръщения" към учениците, на които съм преподавал, също така към моите колеги, учителите в това училище, накрая, и към самата главна героиня в таз епохална история около подготовката и осъществяването на уволнението ми, имам предвид знаменитата, прочутата вече директорка Стоянка Анастасова. (Разбира се, налага ми се да напиша и открито писмо до Министъра на образованието и науката, но ще изчакам да станат промените в управлението, ще ми се да пиша на новия министър, този от служебния кабинет, щото проф. А.Клисарова нищичко, абсолютно нищичко не направи за да спре безобразията на въпросната административна особа.) С написването обаче на кое от всички тия обръщения да започна? Ето това трябва да го реша ето сега. Добре, решавам да не пренебрегвам главната героиня на цялата тази история, именно г-жа Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, та има несъмнени заслуги, нека да й ги признаем. Ето, започвам писането на текста на своето прощално и сърдечно обръщение, да видим какво ще се получи, сам съм любопитен да узная: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
17 коментара:
Ти си абсолютно ненормален, не знам как семейството ти живее с теб. Предполагам, че синът ти работи някаква долна работа и едва ли е завършил висше образование, а жена ти сигурно работи като чистачка. Цяло чудо е, че този скапан комунизъм те е довел до там, че да преподаваш. Толкова ли доноси си направил, че толкова години си на тази длъжност и си толкова некомпетентен.
Разбери човече, некадърен си да преподаваш, институциите които те проверяват ти го казват, учениците ти го казва, родителите ти го казва, нито един нормален адвокат не иска да се захване с делото ти, защото ще го изгуби. Нито едно НПО не иска да те подкрепи, защото вижда, че си самонадеян глупак.
Отворих и прочетох теми от "спорове", аз по-скоро бих ги нарекъл селски караници с твои "колеги" блогъри, където пишат че си фурнаджийска лопата и си скаран с всички около теб.
Изобщо ти си пълен провал и най-лошото е че хората в семейството са съсипани от това, другото лошо нещо е че и учениците ти страдат от това.
Хората, които наричат себе си "умен човек", "философ", "специалист" във всяко изречение показват, че имат известни съмнения в това - трябва да го знаеш, нали си психолог.
Това че пишеш в блог и той е четен и коментиран, не значи че е добър, означава, че ти се излагаш като кифладжия (въпреки че как се излагат кифладжиите ?) и хората ти гледат сеира е друго нещо.
Жал ме е, но все още ме жегва факта, че ти продължаваш да бълваш сажди.
Директорката не става за тази длъжност, това е ясно, некомпетентна е, до колкото знам и не преподава като най-добрия учител, но направи нещо много добре с теб - изхвърли те на улицата - там, където ти е мястото!
Д. Димитров - единственият ученик, който не те харесва (минах на Ти форма, защото не заслужаваш повече да Ти говоря на Вие).
Смешно е, когато всеки неудобен пост го вкарваш в устата на тази директорка. Знам че така е по-лесно, обаче си изключително жалък.
Другарката Анастасова вече мина на ти форма и дори взе да се "подписва" под мислите си, вярно, по стар го прави с фалшиви имена (тя е прочута с доносите, които и изписала в предишните години и особено спрямо предишния директор Паунов), Ангеле, имаш страхотен напредък, браво на теб! Наистина си психолог щом я докара до това положение!
Вие сте малоумни, по-скоро Ти, Ангеле си малоумен, направо не мога да повярвам. Явно книгата "Ние не сме тухли в стената" е писана за теб (не че съм я чел и не че някога бих я отворил). Ти си една стена от страх, глупост, малодушие и некопентентност, която не приема чуждата страна, а си говори и чува единствено нея си. Вярно казваха всички съученици, че с теб не може да се спори, не защото си умен, а защото си унизително глупав.
А така, давай, другарко Анастасова, продължавай да громиш врага! :))) Само се старай да използваш по-различни клишета, че тия те издават.....
Само това ли ще каже великият философ? Мъдрият, премъдрият, този който се заканва на всеки и на всичко и раздава морал ? Този който все говори за свобода, но явно отчита само неговата. Този който не познава нито един ученик от училището и който единственото нещо което прави е да пише доноси. За пореден път показваш колко си смешен.
Аз преди години ти казах, че ще съжаляваш за казаните си думи, въпреки че г-н Паунов покри случая. Знаеш ли Грънч (така те наричат всички ученици - Грънча, нали си философ, даваш много свобда ...) Ако те върнат на работа, аз самия ще доведа медии в училището, не ми пука дали ще уволнят директорката, важното е цяла България да те види какъв си. Но само времето ще покаже.
Хей, комуноидчо (или комуноидке) имам един въпрос към тебе: ти просто подлизурко ли си на Анастасова или се изживяваш като неин адвокат? Или чисто и просто си само банален мерзавец? Я ми отговори ако обичаш. И не се прави на ученик толкова подли като теб ученици не могат да бъдат - щото са млади, неопорочени.
А някакъв аргумент, Грънчаров? Или можете да бълвате само обиди и снимки на голи мъже?
Чакам отговор на въпросите си, таваришч.
(Не се вълнувай толкова от тия снимки на "голи мъже" - при мен също така има значително повече снимки на облечени мъже, не знам дали си забелязал това! - та снимките на "голи мъже" са за привличане и задържане вниманието на женската аудитория на блога. :-) Ако се идентифицираш от групата на почитатели на мъжката еротика, тогава им се радвай и толкова, какво има да мрънкаш толкоз.)
Апропо, а защо моето място било на улицата? Би ли дал пояснения защо мислиш така, какво ти дава основание да мислиш тока?
Та чакам отговора на въпросите си.
Точно така !Добрият директор се помни с добро .
Кой е казал, че си некадърен?! :-(
Калин Христов
В заповедта за моето уволнение е не само казано, но и "доказано", че съм бил "изцяло и абсолютно некадърен" :-)
Нормално, но това не се отнася за теб, независимо, че го пише в твоята заповед!
Калин Христов
Е, казват, че началството никога не можело да греши :-) Толкова е хубаво, че има на този свят съвсем непогрешими началства, директори и прочие :-) Те винаги са прави, даже когато грешат! :-)
Ти дори не помниш на кого си преподавал, което е най-жалкото. Толкова пъти си се карал, викал и разправял в час, че не помниш нашия малък "спор". Сигурен съм, че ако сега те питам няма да можеш да ми кажеш имена на ученици на които си преподавал преди да те изхвърлят на улицата. Чак си ми жалък ...
Ти си абсолютно некадърен и това вече е официално, искам да те питам нещо, вярно ли е, че е идвал експерт от министерството и е проверявал работата ти ? Доволен ли е останал ?
Трябва да изхвърчиш на улицата защото учениците са там за да учат, а не да експериментираш с тях по плоските си начини. Аз в началото преди месец ти говорих съвсем искрено, обаче ти ме обвини в това, че съм Атанасова и провали целия градивен разговор. Смятах, че за 8 години ще бъдеш променен, но учи същия парцал си. Сега от тук само Hard!
Наречи ме както искаш, за разлика от теб аз не пиша доноси и не ме гонят от работното ми място. Разбирам се с колегите, с някои от тях споря, но не публикувам това в блога си.
Бихме могли да си поговорим за обърканата ти сексуалност, явно и такава започва да се появява.
Последното нещо, мразя философията, изобщо всичко което се учи от 9 до 12 клас, ти беше причината. Смятам, че само заради това, човек трябва да си хване шапката и да се махне. Но проблемът е, че не само аз го казвам, целият ми клас са ти го казвали, че сме загубили интерес и ти въпреки това продължаваше да бълваш глупости ...
Недей извисявай толкова г-н Паунов, той беше човек който всяваше респект, но имаше и много слабости. Не един път съм слушал в часовете как доносничеше срещу него и как публикуваше глупости и после ги триеше! Но признавам, по обран беше тогава, по-обран, си сигурно те е бил ... от къде да знам.
Явно проблемът не е в Анастасова, а в това че е директор, авторитет, ти май наистина се вдетеняваш, а ? Нали знаеш, че на този етап децата се изправят срещу авторитетите и се отстояват, каква е причината за тази регресия Грънч ? Да не би да имаш проблеми в леглото или може би сексуалността ?
Приятно ми беше да си попиша с теб. Радвам се, че този път ми отговори.
И Грънч, говориш за свобода на изразяване и на действие ... смешно е да правиш забележка, когато искам да бъда анонимен. Единствената причината е, че ти нямаш личен или социален живот и ще направиш всичко възможно да пишеш за мен доноси, да настройваш хората срещу мен. Аз също имам блог, също пиша, просто не искам да обременявам хората там с теб. Много мои приятели четат блога ми, не искам да го опръсквам с ... нали се сещаш.
Но при желание ще си пишем, ти решаваш - Д. Димитров - единственият ученик, който не те харесва или иначе казано Директорката или някоя нейна подмазвачка.
Не ме интересува кой си. Изобщо това за мен не е важно. Важното и интересното е това, че в твое лице е налична и то в превъзходен вид една психология, която за мен като изследовател безкрайно любопитна. Тъй че, между другото, ако криеш лицето си, то това само говори, че сам се срамуваш от това, което си позволяваш. Което е обнадеждителен знак: съвестта ти не е съвсем атрофирала. Разбира се, не е нужно да лъжеш, че си ученик, на когото аз съм преподавал; на краставичар краставици не можеш да продадеш, все пак психолога съм аз, ти си жалък аматьор. Измисли друга, по-убедителна версия за своята хипотетична "самоличност". Ала е чудесно това, че все пак съзнаваш, че си чисто и просто един подлец, един мерзавец. Това е начало на един нравствен поврат, който ще ти помогна да преживееш.
Аз съм много добър в тази област. Не знам дали си чел какво съм писал за т.н. "философско консултиране". поинтересувай се. Впрочем, нали не си мъж, кажи, интересно е. Мъжете сме все пак по-друга порода човеци и чак до такива нравствени падения не стигаме. Жена си, нали? :-) Държиш се по типично женски начин, което доказва, че си жена. Как се държи "типичната жена" ли? Ами отдава се на чувствата, на пристрастията си, а пренебрегва умствената способност. Писал съм в книгите си за тия неща, виж, примерно, моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ. Много неща можеш да научиш от нея. За твое успокоение ще ти кажа, че тя е одобрена от МОН. Та значи женската душа се отличава от мъжката с това, че жените предимно чувстват (интуитивно постигат истината, сиреч, без да мислят), при тях чувствата, чувствителността има превес и са водещи, докато при мъжа е обратното: умът, мисълта е водещата, доминиращата душевна сила, а пък чувствата подобава да са на заден план. Това са много прости и общоприети в психологията неща. Мъж е оня, който залага на мисълта, жените залагат на чувствата, на емоциите.
Прочее, на това основание е същинска рядкост жена да бъде добър управник. За професии, където се иска мислене, жените са неподходящи. Цяла трагедия е капризна жена да получи голяма власт, особено ако не е умна. Умните жени пък са същинска рядкост. Това обаче не означава, че всеки мъж е по-умен в сравнение със всяка една жена. Глупаци сред мъжете колкото щеш. Глупакът толкова е и мъж де, но това е отделна работа. Мисленето е мъжка работа, въпреки че дегенерацията сред човечеството е стигнала дотам, че в днешно време ролите са се примесили и даже са се сменили. Днес много жени мислят значително по-добре от повечето мъже, а мъжете са станали жалки мърморковци, които са се отдали на пошли емоции. Та на това цялото основание допускам с голяма доза сигурност, че не си мъж, а жена. Познах, нали? Тия неща не могат да се скрият от опитен психолог като мен. Да не говорим за това, че съм и философ. Тъпо е да се опитваш мен точно да преметнеш.
Така. И на основание на казаното просто няма никакъв смисъл да се захващам да опровергавам твоите "твърдения" по мой адрес, именно дали ставам или не ставам за учител, какво умея, на какво съм способен и пр. Що годе умен човек, пък дори и да е жена, сиреч, човек, неовладян от тъпи страсти, просто няма да се захваща с такава идиотска работа: да казва кой колко струва, какъв е, какво умее и пр. Това аз какво умея и не умея, колко струвам и пр. не е твоя работа да го решаваш, просто не си компетентен - искаш ли, прочее, да се обръщам към теб в женски род, щото така, предполагам, се чувстваш чоглаво?! Нека да стъпим на почвата на истината, искаш ли? Лъжите, лицемерието, подлостите, мерзостите не зная защо си си внушил, че са толкова хубаво нещо. Извратено е да ги смяташ за толкова хубаво нещо. Ето, правиш мерзости, а не се усещаш, не чувстваш, че това са мерзости. сиреч, заслепен си - заслепена си. Виж колко хубаво звучи да се обръщам към теб в женски род, нали?!
Най-тъпото е, че плюеш отровна злост срещу човек като мен, който е доста изявен и доказал се в най-различни сфери. Примерно преподаването, писането и прочие. Мен много хора ме познават, даже и лично, на хиляди хора съм преподавал философия, тъй че точно мен да се опитваш да представиш за някакъв си там некадърник е тъпо, нима не усещаш колко това е тъпо? Просто си жалък и смешен. Но не го усещаш. Което и означава, че не само психиката ти е извратена, но и чувствата най-вече са приели при теб невярна посока. Опорочен си до такава степен, че аз с пълно основание смея да твърдя, че не си млад човек ("ученик" и пр., и тря-ля-ля, и ала-бала), а си доста дърт, доста викам си дърта, ало, чуваш ли ме, а зрението ти как е, драга?! :-) Даже имам чувството, че си на пенсионна възраст и даже имам допускане коя именно достолепна дама си, ама сега-засега да изчакам. Ти в един момент сама няма да издържиш и ще се издадеш, ще си признаеш. Страшно нещо е психологията, да не говорим за философията. Велико нещо са тия неща. Интересното е, че още не си го разбрала. Ако беше мой ученик или моя ученичка, все нещичко щеше да разбереш. Тия ученици, на които съм им преподавал, все нещо са "прихванали" от мен. Поне не мразят философията. Ако я мразят, явно са непоправими тъпаци и простаци. Такива са рядкост, по моите наблюдения. Даже смея да твърдя, че такива сред младите хора няма. Примерно, аз имах доста проблеми с една групичка ученици от сегашния XI Б клас, но когато бяха в Х клас, сиреч, миналата година (тия истории с тях съм ги описал в блога си, тъй че всеки може да се запознае). Двама-трима от тях се държаха крайно грозно, глупашки, просташки, разбира се, понеже усетиха, че с директорката имам тежки проблеми, това ги импулсира. Тя самата по нескриван начин ги импулсираше по време на наши обсъждания с този клас, един вид ги насъскваше срещу мен. Грозна работа. Да, ама ето, през тази учебна година постепенно с тия точно ученици успях да установя чудесни отношения. Идете ги питайте ако искате. В часовете успяхме да почнем да си разговаряме по най-човешки начин. Те се преобразиха. Щото през този период беше активирана "тежката артилерия", именно XI Д клас. В отношенията с този клас имах една величава епопея през изминаващата учебна година, аз и тия неща, разбира се, съм ги описал в блога си, и таман накрая почнахме да се сработваме дори и с тях (последните няколко часа минаха в нормална обстановка), и вездесъщата г-жа Анастасова дръзна да направи тази глупост, именно да ме уволни по смехотворния мотив, че не съм бил ставал за учител (!), и то при положение, че аз СЪМ учител от 30 години, трудно е тепърва да се установява, че не ставам за нещо, което вече е станало, което е реалност, което е действителност. Много тъпа работа, нали така? Схващаш ли поне отчасти това? Абе някакъв човек по-горе твърди, че ти си бил... самата директорка, самата Анастасова, как мислиш, право ли говори този човек?
Тъй. Тезата ти е възтъпичка. И просто се излагаш като си позволяваш да бълваш тия тъй злобни нелепици. Казах ти, мен ме знаят много хора и добре са преценили тия хора колко струвам. Просто не е истина това, което дрънкаш по моя адрес, разбираш ли защо е толкова тъпо твоето дрънкане - и колко са грозни твоите плювни?! Нищо че са така отровни, но са много грозни. Така не се говори за никой друг човек, така що-годе възпитаният човек не си позволява да говори за никой друг човек, дори този друг човек да е съвсем пропаднал, той все пак е човек, сиреч, суверенно същество, имащо право на уважение. Прави си сам сметката какво говори за теб самия (за теб самата) това твое отношение, което си позволяваш спрямо мен. То говори много лошо тъкмо за теб, съвсем не за мен. Ти себе си злепоставяш по този начин, нима и това не го усещаш? Явно или си безнадеждно тъп, или си прекалено озлобен. Я сега кажи защо си така озлобен - озлобена? Щото си одъртяла, така ли? Щото животът ти обърна вече гръб, нали познах? Кажи де, такава патологична злоба е доста интересен феномен, помогни ми да го проумея и изясня?! Аз, знаеш, съм много упорит изследовател и лесно не се отказвам да разнищя загадките, които са ме удивили. Ето, признавам, с тази своя патологична злоба ти за мен си безкрайно любопитен феномен. Ще направя нужното да разнищя твоята тайна. Искаш ли да ми помагаш в тази посока. Аз съм експерт по тия неща, тъй че имай ми доверие, довери ми се. А сега изплюй жлъчта, която се е насъбрала в змийската ти уста, и се опитай да се отрезвиш поне малко. Нали съм прав, нали познах, а?
Стига толкова, че стана дълго. Надявам се, написаното по-горе няма да те вбеси дотам, че да тръгнеш да ме търсиш да ме убиваш - с оглед да ми отмъстиш, нали това поне няма да го направиш? Питам само. Знаеш какво се получава с един човек когато съвсем побеснее. И ако искаш, за да имаш полза от моята терапия, от моите консултации, вземи, та разкажи нещо за себе си, за своята личност, разкрий се поне малко от малко. Разкажи нещо за злочестия си живот. За злочестините в живота ти, които са те озлобили чак толкова много. Нима дотолкова си ощетена в някакво отношение? Нима природата така жестоко те е ощетила? Не се бой, няма чак толкова физически грозни хора, че хептен да не им върви в любовните отношения. За всеки влак си има пътници. Виж, грозната външност, комбинирана със крайно скверен характер, вече може до доведе до ужасни последици. Нима всички са ти обърнали гръб, та нямаш друга работа, освен да плюеш жлъч срещу мен?
Хайде, помисли, опитай да осмислиш ситуацията, опитай се трезво да погледнеш на това, което ти казах. Виждаш, че съм съвсем добронамерен, знайно е, аз съм един добряк, един сърдечен човек. Не съм злодей, какъвто си ме представяш в болното си съзнание. За твое добро ти обръщам толкова внимание. Аз съм човеколюбив човек. Блогът ми неслучайно се нарича HUMANUS - чаткаш ли какво значи това? Провери в речника. Хайде чао засега. Не изчезвай, пиши. Много можем да постигнем с теб заедно, и то за твое добро. А ти за мен не се кахъри толкоз. Не страдай толкова за мен, викам. За себе си помисли. Аз ще се оправя. Аз се оправям. Ти за себе си се погрижи. Нормалното е това: всеки се грижи за себе си, а пък другите ги оставя на тях самите. Твоето вече е патология: страдаш за мен, пък себе си пренебрегваш. Не е хубаво това. Извратено е, разбираш ли.
С поздрав: А. Грънчаров
Публикуване на коментар